Онова, което не виждаме

 

 

 

Най-страшната истина, която е “странно” невидима за Българската публичност е фактът, че най-ценните руски, съветски агенти нямат досиета в България. Тук те са чисти. Те имат досиета в Москва.

Разговорът за наследството на Държавна Сигурност е само част от голямата картина от онова време и от днес когато най-важните, най-ценните и подкрепяни в кариерата им са били руските (съветските) агенти, неподлежащи на контрол от местните власти и службите им. Сам, Живков, признава след десети новмври 1989 за това, че “съветските другари” са шетали в България необезпокоявани и той го е знаел.

Ако си направите труда да прочетете мемоарите на бившия партиен функционер Петър Семерджиев “Нищожество в доспехите на величие”, изд. “Дике” и четени като материали по вълните на “Свободна Европа”, вие ще научите, че никои от партийните функционери от най-високите етажи на БКП не е разбирал защо Тодор Живков е издиган. Всички са го презирали, включително Вълко Червенков, коментирали са в частни разговори Живков с неодобрение, оценявали са го като прост и невзрачен, но именно Живков наследява Червенков по-късно. Обяснението е, вероятно, Москва.

И ако днес сме в това състояние на обществото – разделени, мразещи се, търсещи трескаво отговор защо сме на това дередже, то обяснението е трудно видимо, именно защото във важни исторически моменти и епизоди от най-новата ни история се случват “странни неща” с важни публични лица.

Няма да забравя как посъветван публично от Димитър (Дими) Паница, Първанов (президент на България тогава) отиде на посещение в Москва и пожела достъп до българските архиви, откраднати и крадени още от времената “първото ни освобождние” от двойните ни освободители. Отговорът на Путин бе – кажете какво искате и ние ще преценим. Оттогава минаха години – нищо не се е променило. Архивите ни са в Москва, а ние охкаме и стенем, че два камъка един върху друг трудно поставяме и все рием в калта, самоунищожавайки се.

И спорим кой ни мрази повече – Запада, Турция, Русия. За това на кой да разчитаме ние сме разделени, без разлика в лицата на приносителите на озадачеността – про-западни, неутрални или леви приносители на мнения и оценки. И продължаваме да разсъждаваме през емоции и комплекси, а не през нормална рационалност, която е винаги професионална и лишена от тикове и крясъци в изявата си.

България продължва да бъде троянски кон на Русия в ЕС и НАТО. Хем със Запада, хем на кестерме. Икономически, енергийно зависима на 80% от руските енергийни доставки – горива, газ, атомна енергия. С икономика, доминирана, видимо и невидимо, от Руски фирми.

За съжаление, агентите на ДС, за които говорим днес са само изпълнителите, слугите и жертви на оня механизъм да се контролира всяка братска страна през система на подбор, издигане и “деликатна подкрепа” на “най-ценните”, недосегаеми от Българските архиви.

Дано си даваме сметка и за това….

Тръмп е Българин! Да бъдем патриоти!

 

 

 

Засега ние знаем, че Президентът на Бразилия Дилма Русефф е с габровски, славянски корени. Знаем и къде стои Бразилия на картата. Знаем, че отметнахме един океан от националната мечта, от плана с моретата, преизпълнявайки я, ние вече имаме Атлантическия океан, вероятно и заради това сме атлантици. По прищявка на Евросъюза сме добавили и нищо незначещото евро-атлантически ценности, опитвайки се да се правим на модерни и полит-коректни когато се само-описваме за пред чужденците. Не е учудващо, че Бразилия членува в Брикс, където главен мотор на съюза е славянска Русия. Всичко си идва по местата.

До нас достигна сензационна новина, крита от тези, които ни мразят. Те са много и заради туй – новината е много крита на остров Крит, стара Българска, изконна територия. Непотвърдени факти твърдят, че остров Крит е носещ туй име именно по тая причина – Българите са скрили много тайни там и са сложили едно очевидно име – видимо само за просветените Българи, което в действителност е остров Скрит, променено от гърците за да ни разкрият тайните. Но и това е крито.

Никой не ни обича, пък и сме мърши – казал го е класикът Славейков – по избор – син или баща – за улеснение – и двамата са класици. Но ние не трябва да се предаваме – ние безспирно, неуморно трябва да търсим корените на патриотизма – както днес това сподели с народа си и Путин за руснаците, наши братя, славяни.

Та, новината, критата е – Тръмп е с Български, славянски корени. ДНК анализ (непубликуван) твърди, че Тръмп е с Българско ДНК, един участък от генома, неразгадан от англо-саксонците до днес, но открит от Руски учен(и) от времената на Петър I, който знаем е ходил на челен опит по западни земи. И учил за това как се правят кораби по официалните хроники. Но това е само официалната истина. Знаем Русия харесва Тръмп и това потвърждава нашата новина.

Инфото е секретно, не е нужно да го раздухваме по мрежата. Но пък нека да бъдем горди патриоти, вярвайки, че Тръмп ще стане Президент на САЩ – като Дилма в Бразилия и България ще (пре)изпълни лелеяната мечта – България ще я има не на три морета или три мезета, а на три континента ще положим мощта си или мощите си (текстът е нечетлив)…

За открадната ни слава на създатели на компютъра, няма да напомням, че и там е един заговор, англо-саксонски. Само ще упомена името на човека, което е видима кражба на нашата история – Джон Атанасов. Да не хвърляме американска сол в славянската ни душа.

И за Apple няма да говоря – оня дето се прави на еврейн, е с корени от Кюстендил. А знаем – там ябълките са най-добри. Но и това е крито. Стив Джобс е скрит славянин, правещ се на еврейн. От Кюстендилските ябълки – до капитализация от милиарди, всичко е заради Кюстендилските му корени. Благодарност, няма, патриотизъм – също. Парите измиват морала на патриота.

И накрая – да си дойда на думата: Да подкрепим Тръмп като бъдещ, пръв Български Нобелист!

Днес славянският вестник “Индепендант”, излизащ в Лондон, и пишещ на Английски, съобщи за предложението Тръмп да бъде бъдещ Нобелов лауреат за мир. Новината дойде само ден след загубата на Тръмп в невзрачния Американски щат Айова в състезанието на Републиканските кандидати за поста президент на САЩ.

Поглед в бунара или селфи по нашенски

 

 

 

Въпреки потопа от събития – една абсурдна битка на дирижираното дребнотемие да властва, въвличането на умовете ни в емоционални, ирационални или приказни сюжети, финалът е предрешен, ясен.

Българите са като всички други народи на земята, мъчително под черджето на реалността умовете прозират, че е нямало и няма щастливи или успешни нации, които да живеят във вечно разделение, мразене, самобичуване и обричане на миналото.

Робството и преживяването на историята ни през литературни, смътно помнени художествени символи и метафори не могат да бъдат темата на деня на една страна от Европа и XXI век.

Впрочем робството бе последният, пореден нервен тик на лицето на Българската публичност. Ако се замислим, като опитни мишки, ние сме третирани с бихимически оръжия срещу трезвите мисли постоянно.

Да, ние трябва да търсим истината за своите корени, за истинската си история, срещайки съпротивата на открадната или крита наша история. България трябва да намери липсващите епизоди и документи, изчезнали в годините от архивите ни. Да, България е длъжна в името на бъдещето да търси истинската си история, но това няма да стане с нервни викове, крясъци и игра със страховете на неинформираните, държани на висок патриотичен градус умове на ошашавените Българи – едни лесни мишени на всеки пожелал да обладае мислите ни, всъщност живота ни и неговата утрешна проекция – бъдещето ни.

Ние сме длъжни пред децата си, пред паметта на нашите предци да търсим истината за себе си, но трябва да помним – това не става с тресени, клатени или обладани от страхове и емоции умове. Честността, култа към истината могат да ни помогнат да бъдем точно себе си. Не Руски или Западни приятели, а трезви разсъждаващи над фактите за днешния свят.

И ако прозрем, че сами трудно ще се справим, да си помислим кои са искрените ни съюзници. Къде, по кои земи хората живеят по-добре, къде отидоха децата ни, от къде идват добрите практики и доказателствата за свободата на духа и мисълта, които ние искаме честно да следваме или имаме.

После “трудният” избор Изток-деспотия и Запад-демокрация ще се окаже лесен, вероятно и по-лесно осъзнат. При важното уточнение – никой свят, никъде не е идеален, извънземен, приказен. Щом нещо го правят хора, делото не е съвършено, но вероятно има разлика и вероятно има причини ладата да е модел на фиат от 1968, а колите на запада да се менят постоянно. И вероятно няма как да има скандал за съдържанието на изгорелите газове в Русия. Там това са смешни детайли, дребнотемие, заяждане, гарантирано не патриотизъм. Съжалявам за нелепия материален пример, но искам да съм ясен.

Трезвият просветен патриотизъм на XXI век не вее знамена по трапези, не пее буйни песни след три мезета и три ракии, бленувайки трите морета. Ние можем да имам не три морета, а три океана – с успехите си, с онова, което днес ни липсва – трезвост в мислите, другото име на вечната формула на успеха – системен труд и трезвото и модерно, просветено разбиране в кой свят живеем днес.

Точно този, точно сега, друг няма. Добър, лош, хубав, прекрасен – точно този, точно сега. Днес, не вчера, не утре. Само днес.

България я чака публичната раздяла с миналото – ако искаме да я има такава, за каквато говорят всички – успешна, търсена, желана, магнетична за Българи и за чужденци.

Въпреки публичното нежелание и емоционалната, алкохолна нирвана на илюзията, че оглеждайки се в миналото, в герана на нашите деди ще открием бъдещето.

Когато гледаме треперещата повърхност на дъното на бунара, до нас, до лицето, покрай него е небето от днес. Може би това е била първата снимка, първото селфи, което без да има това име ни напомня – бъдещето, миналото, настоящето живеят заедно – въпрос на избор е това, което искаш да видиш.

Животът всъщност е безкраен низ от избори за бъдещето. Стореното днес, дори една невидима мисъл, винаги ни отвеждат там, в бъдещето.

След всеки миг, отминалият му “брат”, предишния миг, е история. Там, в миналото нокой не се е върнал – там стоят уроците и грешките и успехите, които пак са само уроци.

Там, в миналото могат и се връщат, за да го прочетат, само трезвите, честните мисли – с една мисъл – към бъдещето. Емоциите убиват смисъла на всяко завръщане в миналото, което е убиващо ако е четено през очите на страха от истината – нас и бъдещето ни.

Някои прилики на България със света

 

 

 

По повод филма на БНТ “Народен дом на терора” – между многото факти, бе споменато и за кражбата ( експроприацията) на богатството на “гадовете”, “враговете на трудовия народ”. И бе казано, че в тъмни нощи бригади са крали буквално от домовете на всички по-лични Българи. И трябва да си признаем – България с нищо не била по-различна в историята си от моделите, през които са функционирали диктаторските режими по света. Идеологията, етикетите са само прикритие за умовете.

Искам да добавя, че във нацистка Германия Хитлер е разрешавал на всички негови последователи когато вземат властта да крадат с простия довод – “те са наши сподвижници, те са ни повярвали, сега е време те да бъдат възнаградени”. И никой от кралите богатството на евреи и заможни германци не е бил закачан. Хитлер и нацизма са ползвали всички възможни инструменти за създаването на новото “лидерство”, чиято единствена задача е било създаването на расовата държава на арийците – митологема за изключителността на германците, друга форма на патриотизма.

Приликата на Българската диктатура на това битово, ниско ниво е само един миниатюрен детайл от голямото съвпадение на механизмите, през които функционира всеки режим, крепящ се на бърза смяна на стария елит и създаването на нов, в името на неговото устойчиво функциониране.

Гузността на кралите ги е правела още по-големи поддръжници на фюрера и на режима. Власт, крепяща се на необразованост, инстинкти и страхове.

Същото правят и руските болшевики, когато успяват да установят своята власт. Пролетарските бригади на примитивни, прости, неучили хора унищожават цвета на Русия по всички възможни начини – физически, материално, морално – през всички форми на унижение и отказ от право на развитие на оживялите представители (наследници) на “буржоазията” – заможни граждани или земеделци ( по руски и по нашенски – “кулаци”).

В България този “челен опит” е бил ползван богато и именно той е моделът, по който са унищовани представителите на мислещите, заможните, онези, които са били възможната опозиция на новия режим. А най-меката, най-перфидната форма на унижение бе отказа от достъп до образование – през прословутите бележки за добър произход от ДСНМ (Димитровски Съюз на Народната Младеж). Изселванията са другата форма на откъсване от корените на тези, които са формално “невинни”, но потенциални източници на несъгласни мисли.

Впрочем, без да си историк, а само малко по-четящ (и малко мислещ) става очевидно, че всички деспотии, диктатури – фашизъм, комунизъм, националистически национални oбсесии са приличащи си, те са буквално еднакви в елементите си при налагането на лицата на новите “победители” – традиционно хора, намиращи се в ниските етажи на довчерашния политически режим – целящи само едно – налагане на образи на победители и на успели, хора, чиито достоинства не са интелектуални или човешки, а крепящи се на вярност, слугинаж, притворство и осъзната ненужност да мислиш. Създаване на мрежа от покорство, осигуряваща властта на дучето, фюрера, националния лидер.

Механизмите, през които функционира всяка диктатура са едни и същи и са свързани с човешката психология и начините, през които функционира тя. Насаждане на страх у “ниските слоеве”, гузност у сподвижниците, създаване на система от пропагандни рупори, повтарящи верните мисли. Купуване на конформистите и превръщането им в образи на успеха и приемствеността със стария режим. И всичко това, гарнирано с лъжи за “врага”. И страх, страх, много страх. И много, много патриотизъм, черпещ сили и доводи от митологична, родена от пропагандата “история” – рай за примитивните и неучилите, послушните “умове”.

Нищо ново – просто за сетен път ние “откриваме” – злото и посредствеността не са изобретателни в творенията и средствата си.

Дали народите учат уроците от повтарящата се история – всъщност това е другият вечен въпрос.

В местния “шпигел” – геошпагати

 

 

 

Днес, 1 февруари 2016, в два съседни, буквално залепени един за друг, репортажа БНР, “Хоризонт” коментираха САЩ и Русия.

Американците започвали маратона на президентските избори, които бяха представени като изцяло местни. Поведението на упоменатите главни претенденти от страна на Републиканците и Демократите не бе коментирано в Български контекст. Какво мислят Клинтън и Тръмп за Русия, за световните проблеми – това не бе темата на съ-беседката в ефира. Научихме подробности кой от кандидатите харчи пари с най-голяма скорост и кой как ги събира. В Америка освен за пари – за какво може да става дума?

Мимоходом бе споменат Блумбърг, който бил по принуда участник в тази “доста объркана кампания”. Убедихме се за сетен път – Американците са сбъркана нация.

А Русия? От кореспондента на БНР в Москва – Русия е наша приятелка и се бори със световния тероризъм. Руските колеги на Българските колеги от службите са готови да помагат на България, която е под опастност, както отговори Руският отговорен фактор, изрично попитан от съвестния кореспондент. Българските журналисти били помолени да помолят (ретранслират грижата) Българските служби да обърнат внимание на тая протегната ръка. Между редовете разбрахме, че Руските служби имат информация от местни, “Балкански”, източници за състоянието на нивото на опастност от тероризъм.

След блока от двете новини драгите слушатели разбраха – обърканата, сложна предизборна кампания в САЩ започва и е дълбоко местна, Америка си е друга губерния.

А виж Русия – тя бди, тя ни пази и протяга ръка винаги.

Докладът от Брюксел е мистификация

 

 

 

Наши доверителни източници твърдят, че доклад за състоянието на България, писан наскоро, няма. Текстът, подмушнат на публичността, е литературна мистификация, описвана от злонамерени като съществуващ юридически текст. Тези изводи се потвърдават от проведена анкета по улиците на Брюксел – мястото, обявено за източник на фамозния текст.

При проведена анкета в града на облекчващото се постоянно човече от една малко шадраванче 99,99% от попитаните граждани на Белгия са дали отговор, че не знаят за какво става дума когато са чули България, доклад, състояние.

Повече от 51,4% от попитаните са попитали Кой доклад?, коя България?, какво състояние?. И са побързали да си тръгнат от мястото на анкетирането, заети със своите мисли, демонстрирайки тотално безразличие към нашата изстрадала страна.

Някои от попитаните са говорили освен на белгийски и на френски – език, който напомня на турския за Българите-патриоти. Изследователите правят извод, че белгийците не са и патриоти, допускайки да ползват и днес езика на бившите си поробители.

Чути са били подобни отговори на Австрийски, Нидерландски и Испанскки – все езици на бивши Белгийски поробители.

Изводът, който правят нашите доверени изследовтели е един – от хора, които не уважават минапото си, ние добър съвет няма как да получим. Вероятно ще чуем съвети от неосвободили се роби или лъжи.

С висока степен на убеденост, изводът, който се налага от здравия разум е – доклад няма, това е пр атака. Шумът напразно се вдига за да се премести общественото внимание от важната промяна в кабинета – смяната на професора, който обиколи всички телевизии – в илюстрация на закъснялата битка за добра комуникация и размятане на цифри – някакви милиарди. След дъжд качулка.

Ако французите бяха българи

 

 

Ако французите мислеха (с други думи, живееха) като българите, те трябваше да мразят англичаните и да ги проклинат постоянно – френски “мекерета” са изгорили на клада Девата-светица от Орлеан, Жана Д’Арк, но французите не го правят, дори са си прокарали тунел към земята на поробителите си.

Впрочем, при по-внимателен прочит ще научим, че Жана Д’Арк е магьосница, гадателка, имала е звукови халюцинации, (леко) луда демек, дори маниакална, а наивните Французи са я направили светица – вероятно те са видимо малоумни за да я тачат толкова много.

Защо ли ние сме такива? Кой ползва постоянното ни взиране в миналото и трошенето на енергията ни в емоции и самооплакване?

Толкова ли е трудно да се сетим, че разделени, взаимно обвиняващи си ние тъпчем на място, а светът се отдалечава от нас?

Родината на богомилите

 

 

 

В земята, родила Богомилите, нещо не е както трябва. И въпреки поне(!) тринадесетвековната ни история, великото и тъжно понякога наше минало, славата и тъгата, които са всъщност уроци, осмислянето на историята не спори.

Казват, че така било и по света, и другите народи били трудни ученици. Но ако бе така – защо в състезанието с другите народи сме в ролята на зрители или губещи. А успехите ни се случват въпреки средата, въпреки съпротивата на окопалите се в миналото?

Ние живеем в странна конструкция на паралелна на нормалността реалност – фатален, кръвосмесителем микс от илюзии, гордост, егоизъм и свещена простотата, тук там поръсена със сълзите на боговете, които не плачат за нас, но ние силно вярваме, че сме богоизбрани.

Ако не бе въведен валутния борд, днес България щеше да изживява за втори път добре познатото от нашето минало и ставащото сега в Русия.

При все, че БНБ е било винаги присъдружна на властта, допускайки КТБ в условията на Валутен борд, ние продължаваме да живеем като щастливи островитяни, тешейки се с местните примери и вярвайки в нашата богоизбраност.

Тъжният извод от историята е, че тя никога не е повтаря едно към едно, а ако нещо става уж по същия сценарий или драматургия, то никога не е същото, защото светът е променил се, сменил е хиляди детайли, които взрените в миналото и живеещи днес с илюзии и ренисценции нямат сетивата, знанията и получената от тях свобода, да за зебележат.

Светът е по-свързан от всякога и днешната наша икономика е много по-зависима от състоянието на световните икономически процеси.

И ако през 1997 ние се спасихме с относително лесни действия, а хората имаха в мислите си само пресните спомени от комунизма, днес е доста различно. Натрупаните десетилетия инерции и минимални или несъществени промени, сред свят, който се предвижва напред бурно, положиха между България и световната нормалност огромна траншея, канал, по чиито води не се носят труповете на враговете ни (такиви всъщност ние нямаме), там се виждат само носени от все по-бурните вълни труповете на нашите илюзии за чаканите отвън или прииждащи от чужбина спасители.

Днес, като никога, идеологиите нямат никакво значение. Обединителни каузи, работещи преди двадесет години, през мразене или делене на комунисти и анти-комунисти, не работят. Онова, което трябва и може да ни спаси или предпази от по-сериозните уроци (изречено меко, неплашещо, добронамерено) които биха дошли за невярващи и са реалност за зрящите, са правилата, валидни за всички.

Осъзнато или не, България се разделя с последната, най-голямата и болезнена илюзия, че животът от само себе си променя нещата, а ние сме прости и щастливи потребители или консуматори.

Силно мечтаното съгласие, позитивизма, стабилността не идват без ясното разбиране на мнозинството от Българите, че така повече не може да се продължава. Вероятният, познат и от света, опит за подобно очевидно прозрение от нужна ни промяна не идва с движение за масови седенки или обучителни курсове за проглеждане.

Ако Българското лидерство, това, което е то днес, където и да стои по невидимата стълбица на видимите и невидими авторитети, не осъзнае своята роля в процеса на неизбежна не просто реформа, кърпеж, донаждане или снаждане, а радикална промяна, България я чака незавидната съдба на учеща уроците по най-нелесния начин – през онова, което децата ни знаят от нашите разкази – отпадащи социални функции на държавата и масово недоволство на хората от ставащото, неразбрано от медиите и нежелаещите да разберат фактите лидери.

Няма богомили народи, няма изключения, няма застраховка за островна и щастлива изключителност.

Няма такъв живот и не е имало никога траен и устойчив свят на масово вдетинени.

За “интелигентността”

 

 

Вероятно сте забелязали, че всички демагози се позовават на интелигентността на публиката им, която посрамена от мисълта дори да бъде уличена, че е проста, трябва да се съгласи.

Разказано по друг начин – всяко несъгласие, дори малко съмнение с правилните мисли е проява на неинтелигентност (явна глупост), врагуване, път към скандал.

А кой иска де е прост, глупав, тъп в очите на умните, тея дето говорят пред микрофоните и камерите?

Това го иска и търси в реакциите на аудиторията си популистът-демагог, разбира се.

Очевидната игра с нагласите, с комплексите, наслоените в годините само-осъждащи ни мисли днес са обърнати срещу нас и бъдещето на България.

На България й наистина трябва позитивизъм, несамоунищожителни мисли, но нам са нужни и честни самооценки, ясна и честна представа кои сме, кои са нашите предимства, кои са нашите недостатъци, къде грешим и как де се променим, за да не повтаряме вечно своя кръг на обречени и самозаключили се в своя цивилизационен развъдник, намиращ се много далече от демократичната нормалност.

Днес Попова призова да сме интелигентни. Мнозина неинтелигентни не я разбират, признавайки честно, че са очевидно не на нейната институционална и интелектуална висота.