Украйна и ефектът на доминото

 

 

Вероятно всички си даваме сметка какъв е всъщност залогът “Украйна” и за поредицата от исторически, драматично тектонични по характера си промени в цяла Европа и светът въобще. Събития, които категорично ще доведат до бързи политически ефекти и над днешната наша, Българска, картонена “политическа колибка”

С края на Янукович, за Москва настъпва край на плановете за Евразийския Съюз. Но това е само видимото, очевидното, първото. Това, което става в момента в Украйна отваря една страница от една история, което бе писана до сега само в мислите на Източноевропейците. Оттук нататък, затворената страница от нашата най-нова история в последните 24 години има ново заглавие – “перестройката свърши”.

С ожесточеността и явната подкрепа на жестокостта на Янукович от страна на Путин, Русия се отдалечава още от Европа и от ролята си доминиращ доставчик на горива за Европа и на страна, упражняваща “нежно влияние” през инструментите на Европейската “толерантност”, която също е към своя край. Незабавният ефект от това ще бъде преди всичко политически – оттук нататък – Русия никога няма да бъде със същата политическа тежест в международната политика. Никога повече Русия на Путин няма да има досегашната си роля на свръхсила с важен глас. Русия ще бъде хладно приемана в претенциите си за медиатор в неждународните конфликти, защото в “случая” Украйна тя се е оказала “спонсор” на убиеца на собствения си народ Янукович. Впрочем Сирия не е по-различен случай, но в Сирийския случай Русия спечели от гузността и на другите велики сили и разбира се – от много по-голямата верска сложност и гео-политическа и информационна откъснатост на сириийския конфликт от света. Разликата между диктаторите  Асад и Янукович не е голяма. Но Асад и Близкият Изток са много по-сложни в разбирането си от света. “Победата” на Русия – при предотятяването на Западната намеса, натовари Путин с повече въпроси за хуманността на този акт отколкото с дългосрочни политически ползи. “Загубилият” (тогава) Запад спечели.

Арогантността на Янукович и насилието, ескалирало в последните дни, засилиха твърдостта на позицията на ЕС, който ще отстоява с “минимална дипломатичност” позицията си на категоричен противник на политиката на насилие и война на един диктатор със своя народ.

Икономическите и политически последици за Путин, произтичащи от ставащото днес в Украйна едва ли могат да се предвидят в пълен размер, но остава катеричния и видим и сега ефект. Ерата на икономическото сътрудничество с Европа, осигуряващо на Кремъл стабилност, приключва. Руският нефт и газ са и днес “оръжия” с видим край, за което говори и Путин преди около седмица.

Огромният, страшният ефект е преди всичко краят на образа на добрия Путин. Бащата на Русия, който летеше с лебеди в небето, снимаше се с леопарди и супер-герой за руските медии. Образът помръква.

Краят на “доброто” лице на Путин извън Русия много бързо ще доведе и до началото на края на пропагандната вълна от обожествяване на един човек, който не е напуснал властта от деня, в който я получи.

Днешното изявление на другото лице на Путин – Медведев пред ИТАР-ТАСС по повод безсилието на Янукович и необходимостта от “мобилизацията на действията” на Янукович само подсказват за клопката на Путин, в която той попадна след обявената вчера нова политика спрямо Русия от страна на ЕС. Гласът на Пътин – Медведев изрича това, което Путин иска, но не може да изрече. А думите са изразяващи панически страх от ставащото в Украйна.

И последно – общата история на Русия и Украйна, близостта на двата народа и “примерът на Украинците” могат да се окажат причина за промени в Руската политическа действителност, водещи до първоначална ерозия на публичните авторитетите, а в по-далечен (но не много напред във времето) план – до появата на открита съпротива срещу днешното “устройство” на Руската “демокрация”.

През погледа на Българи, ние можем да предвидим един много бърз процес на разпад на днешната Българска политическа “конструкция”, в която Русия е “главният спонсор” на днешното куклено правителство на Орешарски. Причина да си мислим това е буквално самоубийствената политическа реакция на Станишев, номинален шеф на Европейските социалисти, по повод ставащото е Украйна сега. Станишев не е луд, но го прави, защото явно неговите зависимости и “връзки” са по-силни в Москва отколкото тези в Брюксел. Станшев все повече мисли за личното си политическо и човешко оживяване отколкото за кариерата на Европейско социалистическо “юпи”. Има дори жестока ирония – родения в територията на днешна Украйна, Сергей Дмитриевич, ще “загине” политически заради събитията в неговата родина. Между впрочем – Станишев не “страда” много по повод смъртта на своите “бивши” сънародници. Изпечен егоист – той мисли за “баланси и диалог”, говорейки сякаш за еполети и кокарди, а не за смъртта на невинните защитници на правото на Европейски избор на Украйна. Избор, към който той винаги е твърдял, че е “дълбок и ценностен”. Между Европа и ценностите – днес Станишев избра Москва и миналото си.

Събитията в днешна Украйна ще имат ефекти, които няма да приключат с края на Янукович. Политическото домино, което бе “подредено” в периода след падането на Берлинската стена през 1989, ще се разруши с драматична с политическите си ефекти скорост. Пост-комунистическата Източно Европейска идилия свършва.

Източна Европа се премества през силата и характера на Украинския народ по близо до цивилизования Запад. Тъжно е, но е факт – загиналите Украинци дадоха на Източноевропейците много повече с погубените си животи от това, което са искали на направят за свободата на своя изстрадал от комунизма народ. Вечна им памет!

Ние трябва да им благодарим в своите молитви към Бога, молейки го за мир на душите им. И да помним – комунизмът няма сърце! Комунизмът мисли през статистиката за хората.

This entry was posted in Uncategorized, политика by Jurii Jordanov. Bookmark the permalink.

About Jurii Jordanov

Винаги съм мечтал да пиша. И никога не ставаше освен позната младежка графомания, произвела доста стихове и останали живи и днес в едни пожълтяли листове. После животът ме подкара в своя коловоз - и от инжинер, после програмист, станах търговец на своя труд, а сега - "капиталист", ерго - сам отговарящ за себе си и за няколко десетки съдби на моите служители. Писането остана желание до момента, в който през 2013, България се събуди. Вярно бе и е "колкото-толкова", но се събужда и днес. Има една мисъл на Джакомо Леопарди, писал и мислил за хората и поведението им през XIX век, която най-добре описва това, което си мисля, че е най-важното в живота ни - Истината. Най-мразени са винаги тези, които са искрени и наричат нещата с техните имена. Това е непростим грях за човешкия род, който мрази не толкова злосторника или самото зло, колкото този, който го назовава.. Така че злосторникът често получава богатство, почести и власт, а назовавалият го е качен на бесилото, защото хората са винаги готови да понесат всяко нещо от другите или от Небето, стага то да им е било спестено на думи.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

You may use these HTML tags and attributes: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>