Лилов е жив и неговото име е Станишев

 

 

Прочетете текста на декларацията на Българското Външно министерство от днес, 19.02.2014, по повод драмата в Украйна тази нощ и си помислете какви са хората, които ни представляват пред света.

Вигенин, външно политическият слуга на Станишев, “зове” за диалог между един окървавил се сатрап, избран “демократично” и жертвите му! Няма дума за ролята на Русия, която е основния “спонсор” на Янукович и водената от него политика на Геноцид срещу народа на Украйна! Няма дума за Европа, към която България (уж) принадлежи и към която, същата Европа – Украйна и народът и искат да принадлежат! Няма дума за онази Евразия, към която България е тикана днес от правителството на друг слуга на Станишев – Орешарски и от която бяга Украинския народ!

“Бяга” – през кръвта на убитите си граждани, в чиято кръв тече кръвта на техните деди, убити от Сталин и Съветска Русия, чийто “пълноправен” наследник е днешен Кремъл. Гладоморът, който унищожи през 1933 – 1934 от 4 до 10 милиона Украинци. Геноцид срещу недадежните спотед Сталин съветски граждани – Украинци.

Виждате ли в думите на Българското Министерство на Външните работи и дума на съчувствие към убитите и техните близки? Виждате ли една дума на хуманност или съпричастие? Във Външното на България днес работят ли хора, които имат сърца?

Няма!

Социалистите не могат да осъдят своите “духовни” бащи!

Къде е роденият в Херсон, днешна Украйна, председател на ПЕС Станишев? Или и той като Лилов, преди повече от 20 години, все още чака потвърждения за ставащото – както Лилов чакаше новини по времето на пуча срещу Елцин? Облизвайки си пръста и очакващ посоката на ветровете от север.

Нищо не се е променило!

България е една пост-комунистическа страна, в която има Интернет, в която можем да си “кажем нещо”!

Друга промяна няма!

Лилов в жив и неговото име е Станишев!

This entry was posted in Uncategorized by Jurii Jordanov. Bookmark the permalink.

About Jurii Jordanov

Винаги съм мечтал да пиша. И никога не ставаше освен позната младежка графомания, произвела доста стихове и останали живи и днес в едни пожълтяли листове. После животът ме подкара в своя коловоз - и от инжинер, после програмист, станах търговец на своя труд, а сега - "капиталист", ерго - сам отговарящ за себе си и за няколко десетки съдби на моите служители. Писането остана желание до момента, в който през 2013, България се събуди. Вярно бе и е "колкото-толкова", но се събужда и днес. Има една мисъл на Джакомо Леопарди, писал и мислил за хората и поведението им през XIX век, която най-добре описва това, което си мисля, че е най-важното в живота ни - Истината. Най-мразени са винаги тези, които са искрени и наричат нещата с техните имена. Това е непростим грях за човешкия род, който мрази не толкова злосторника или самото зло, колкото този, който го назовава.. Така че злосторникът често получава богатство, почести и власт, а назовавалият го е качен на бесилото, защото хората са винаги готови да понесат всяко нещо от другите или от Небето, стага то да им е било спестено на думи.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

You may use these HTML tags and attributes: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>