Украйна и края на музея на комунизма

 

 

Ставащото в Украйна сега и краят на режима на Виктор Янукович, един от посткомунистическите и “демократични” диктатори, живеещи в XXI век е началото на истинския край на музея на комунизма, които представляява днес един пояс от страни около Русия.

Русия продължава да бъде страна, в която манталитетите на жителите на страната и управниците възпроизвеждат отношенията на поданиците и властниците от една комунистическа страна. Днешна Русия е истинската опора на поредица от режими от Източна Европа. Един от които е и този на “демократично” избрания президент на Украйна – Виктор Янукович.

Кървавата картина на раздялата на днешна про-европейска Украйна с поддръжниците на про-руската Украйна само дават видимост на дълбочината на процесите и силата на противостоянието и ни показват какви са в историческата си дълбочина последиците от Октомврийската Революция в Съветска Русия, станала като един преврат в империята през 1917. Революция, която унищожи десетки милиони животи, налагайки през кръв и насилие един идеал за насилствено оживяване на една илюзия за човешката природа.

Това, което става сега в Киев и Украйна се случва непланирано за властта и “спонсора” й Путин. В дните на Олимпиадата в Сочи, Путин и неговият послушник в Киев Янукович не искаха да стане видимо за света това, което днес виждаме. Усещайки риска от ново, задълбочаващо се противопоставяне, Путин отпусна нови, допълнителни средства, в подкрепа на Янукович в размер на 2 милиарда долара. Но и това не успя да угаси конфликта, който само помрачава допълнително и без това най-скъпата и най-разхитетелна олимпиада в човешката история, платена от същия Руски народ, който не е искал да домакинства Зимна Олимпиада в суб-тропичен курорт. Прищчвка, за която самият Путин си призна отново в едно свое изявление малко преди началото на Олимпиадата.

Украинската драма и поведението на всички видими и невидими участници в конфликта отразяват като в една огромна картина Източна Европа и Европа – като цяло. И разбира се – директно засяга и нас и нашата земя – географски – на един хвърлей разстояние от “театъра на кървавата Украинската драма”. В събитията в Украйна са участващи Москва, Брюксел и Вашингтон. Съотношението на силите и различния тип инструменти, пред които тези три страни влияят на процесите в този гео-политически акт на видима промяна на политическата видимост е поредното потвърждение на променящия се свят , в който живеем и в който от 1989 насам и в който (Съветска) Русия е в процес на отстъпление. От ерата на Горбачов, до днес светът се промени радикално. Днешните събития в Украйна са исторически поредната драматична раздяла на комунизма с неговата представа за световно господство.

От гледна точка на разпределението на силите вътре в Украйна ние трябва да виждаме една голяма група от “играчи” – Украинските граждани, които са Украинци по произход, руските укранци, забогателите от Украинския “преход” олигарски, получили доста от ресурсите на страната си по познатия от нашата история начин, разнородната парламентарна опозиция, представлявана  от тримата й лидери – Арсений Яценюк – партията “Баткившчина”, Виталий Кличко – партията “Украинския демократичен алианс за реформи” (УДАР) и Олег Тягнибок от националистическото Общоукраинско обединение “Свобода”.

Арсений Яценюк – от името на “Баткившчина” – преговори с президента водят лидерите на “Украинския демократичен алианс за реформи” (УДАР) Виталий Кличко и на националистическото Общоукраинско обединение “Свобода” Олег ТягнибокПрочети повече на: http://www.novini.bg/news/176152-%D0%BB%D0%B8%D0%B4%D0%B5%D1%80%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D0%BD%D0%B0-%D0%BE%D0%BF%D0%BE%D0%B7%D0%B8%D1%86%D0%B8%D1%8F%D1%82%D0%B0-%D0%B2-%D1%83%D0%BA%D1%80%D0%B0%D0%B9%D0%BD%D0%B0-%D0%B3%D0%BE%D1%82%D0%BE%D0%B2%D0%B8-%D0%B4%D0%B0-%D0%BE%D0%B3%D0%BB%D0%B0%D0%B2%D1%8F%D1%82-%D0%BF%D1%80%D0%B0%D0%B2%D0%B8%D1%82%D0%B5%D0%BB%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%BE-%D0%B3%D0%BB%D0%B5%D0%B4%D0%B0%D0%B9%D1%82%D0%B5-%D1%81%D1%8A%D0%B1%D0%B8%D1%82%D0%B8%D1%8F%D1%82%D0%B0-%D0%BD%D0%B0-%D0%B6%D0%B8%D0%B2%D0%BE-%D1%82%D1%83%D0%BA.html

И властта – предствлявана от Виктор Янукович и неговата Партия на регионите. Фактор в политиката на сегашна Украйна е и намиращата се в колония-затвор Юлия Тимошенко (бивш лидер на партията “Баткившчина”), която говори много често в последно време през интервюта и писма.

Ставащото в Украйна сега е още едно поражение на илюзията, че господството в новите времена ще продължи през средствата на енергиините влияния – през нефта и газта. Само преди 4 или 5 дни в нарочно изявление Владимир Путин си призна за края на тази мечта за властване (само) през природните ресурси. И заговори за нови времена за Руската икономика.

Русия, както и всеки друг голям завоевател, никога не си е тръгвала доброволно от завоюваната си територия. В Украйна Русия е използвала винаги “енергийната” карта. Началото на краят на енергийната карта на Русия може да бъде свързана със ставащото в Украйна. Гледано в исторически план, днешната драма в Украйна винаги трябва да бъде свързвана с Оранжевата революция през 2004 – 2005 година и разбира се – най-голямата рана и трагичен исторически период от живота на Украинския народ – Гладомора – 1933-1934 година, когато режимът на Сталин и Съветска Русия избиват през глад от 4 до 9 – 10 милиона Украинци (броят на загиналите зависи от източниците и не е изяснен точно).

Ставащото в Украйна днес е наистина кървав и нецивилизован (от гледна точка на мирния XXI век), но е част от дълъг низ исторически събития, които са кървави и жестоки. Неспособността на Янукович и подкрепящият го Кремъл да прозрат и приемат новите исторически реалности логично роди противопоставяне, което може да изглежда само точно така. Кървава раздяла на един музей на комунизма с един свой важен “експонат”. “Ескпонат”, който е ключов за още един проект на Москва – Евразийския Съюз.

Краят на Янукович и режима му е краят на Евразийския проект. Само с Лукашенко в Белорус и още двама или трима диктатори от бившите Суъветски Републики, Евразийският Съюз няма да се случи.

Естествено – нищо историческо и в мащаба на една голяма страна като Украйна няма да стане лесно или бързо. Но е явно, че историческото време започна да тече по друг начин и с друга скорост. Това май не го разбират в България днешните ни управници. Те, днешните проевропейски бивши комунисти и техните многобройни сателитчета и сателите все още не го разбират, но го усещат през инстинктите си.

Мълчанието и общите им, формални думи за ставащото в Украйна ни показва какво ни чака нас, Българите, в пътя ни към истинската, а не формалната раздяла с комунизма и неговия “променил” се, но всъщност само гримиран демократично комунистически “елит”, който ни управлява днес през децата на училите и формирали в Москва “държавници”, които все още не разбрали, че Светът никога повече няма да бъде същият!

Украйна е урок за всички по света. Украйна е един страшен урок за нас, Българите – в момент на остър конфликт – “демократичните” дрехи и грим се свличат мигновено и под тях се озъбва истинският, живият комунизъм, за който човешкият живот и ценности са статистика и поза.

Ставащото в Украйна сега е една истинска революция, както и обичат да го наричат сами протестиращите, но това е преди всичко една историческа сцена, в която отново виждаме, че историята не може да бъде стряна. Насилствено забавена, Историята си го “връща” през събития като днешните.

Урокът Украйна днес е поредният епизод от краят на комунизма, в който ние, днешните Българи имаме “щастието” да живеем и да страдаме от резултатите му и днес. Страдания, които май няма да свършат скоро заради дълбочината на деформациите и дългия исторически период, обхващ живота на повече от 3 поколения Българи.

This entry was posted in Uncategorized by Jurii Jordanov. Bookmark the permalink.

About Jurii Jordanov

Винаги съм мечтал да пиша. И никога не ставаше освен позната младежка графомания, произвела доста стихове и останали живи и днес в едни пожълтяли листове. После животът ме подкара в своя коловоз - и от инжинер, после програмист, станах търговец на своя труд, а сега - "капиталист", ерго - сам отговарящ за себе си и за няколко десетки съдби на моите служители. Писането остана желание до момента, в който през 2013, България се събуди. Вярно бе и е "колкото-толкова", но се събужда и днес. Има една мисъл на Джакомо Леопарди, писал и мислил за хората и поведението им през XIX век, която най-добре описва това, което си мисля, че е най-важното в живота ни - Истината. Най-мразени са винаги тези, които са искрени и наричат нещата с техните имена. Това е непростим грях за човешкия род, който мрази не толкова злосторника или самото зло, колкото този, който го назовава.. Така че злосторникът често получава богатство, почести и власт, а назовавалият го е качен на бесилото, защото хората са винаги готови да понесат всяко нещо от другите или от Небето, стага то да им е било спестено на думи.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

You may use these HTML tags and attributes: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>