Какво да се прави? (по Хосе Ортега-и-Гасет)

Този текст стъпва на думите на един велик хуманист и истински мъдрец. На “гърба” на  Ортега-и-Гасет е “твърде лесно”. Текстът е за надеждата, че в историята на всички народи има епохи на мрак, отчаяние и загубени надежди. Периоди, които имат и втора, напук на видимата им мъчителност роля – да ни трансформират, “подменяйки” агресията с примирение, което е другото име на първите стъпки към “новия духовен градеж.”

Текстът на този четвърти предговор към книгата “Безгръбначната Испания” е писан от Хосе Ортега-и-Гасет (1883-1955) испански философ, есеист и гражданин през Юни 1934. Смисълът на казаното от великия Ортега-и-Гасет е болезнено вярно и за нас, загрижените за добрата история на родината ни България. Тези думи внасят известно успокоение в здравия ни разсъдък, но и ни правят по-будни за онова, което наблюдаваме със стаена болка. Въпросът “Какво да се прави” когато злото щурмува нормалността и базовите, същностните ценностина духа и нормалното човешко функциониране като граждани и хора е бил винаги верен и значим. Днес повече от всякога!

Опазвайки себе си, ние опазваме шанса на нашата България да бъде отново на мястото, което заслужаваме като народ и цивилизация. Остава ни огромната и единствена задача да събудим разума и инстиктите за нормалност у “сомнамбулите” около нас, издърпвайки ги през мислите им за тяхната човешка стойност, предадени днес “доброволно” в ръцете на злото, което не е спряло да краде времето ни, дълбоко ненавиждайки ролята на “малкия човек”.  По една проста и много лесна за осмисляне причина – за комунизма отделният индивид и животът му нямат стойност. Индокртинирани, попили това самопрезрение към човека и ценностите, комунистите са се отрекли в себе си от това да се самоуважават. Дълбоко неграмотни към морала и ценностите, бидейки оживялото зло – те ненавиждат другите, различните и ни го показват. Преди 10.11.1989 – по недемократичен, а след “сакралната дата” – по “демократичен” път – крадейки животите ни, труда ни. Мразейки България, защото мразят себе си, но прехвърлят омразата си на тези “под тях”, народа си. Ние.

Прочетете и помислете. Испания XX век, 20-те години и България, 2014. Духът  е търсел отговорите винаги – за да не “живее в пустинята” – като “окаян човек”.

Има надежда! И тя е само в нас и духа ни! Насладете се и заредете духа! Хосе Ортега-и-Гасет, “Безгръбначна Испания”.

Трябва да кажа, че от всички тези идеи днес за мен представляват най-голям интерес онези, за които все още не е настъпил часът, които още не са реалност, очевиден факт. Например: прозението, че всичко, което се случва днес на нашата планета, ще свърши с провала на масите в стремежа им да ръководят съдбините на Европа. Това субитие според мен наближава с бързи стъпки. Даже в момента масите – масите от всякакъв тип – непосредствено изживяват собствената си безполезност. Угнетението, болката, гладът и усещането за същностна празнота ще ги излекуват от безрасъдната самонадеяност, която през тези години е била единственото им вдъхновяващо начало. Отвъд самонадеяността те ще открият в себе си едно ново духовно състояние – примирението, което за повечето хора е единствената плодородана почва и най-висшата постижима форма на духовност. Върху такава основа ще започне новият градеж. И тогава за голяма изненадаще се разбер, че екзалтацията на народните и работническитъе маси, стигаща до изстъпление през последните тридесет години, е онзи обрат, който неминуемо е трябвало да настъпи в историческата реалност, за да се окаже възможно истинското бъдеще, а то е, под една или друга форма, единството на Европа. Винаги е било така. Онова което ще доведе до действителното и окончателно преодоляване на една дълбока криза упорито се избягва и среща най-голяма съпротива. Най-напред се изпробват всякакви други подходи, за предпочитане диаметрално противоположни на единствено възможното решение. Но техният неизбежен провал разкрива в целия й блясък и очевидност действителната истина, която така се налага от само себе си, с магическа простота.

Във всеки случай читателят не бива да си мисли, че това, което му предстои да чете, е книгав истинския смисъл на думата. В текста нееднократно се отбеляза, че подбудите за неговото написване са чисто прагматични. Самият аз се нуждаех, с оглед на личния ми живот, да вникна в съдбата на своята страна, с която се чуствах дълбоко свързан. Накои хора могат да живеят като сомнамбули: аз не успях да усвоя този удобен начин на съществуване. Не мога да живея без светлина, искам да съм буден докрай Ако бях попаднал на книги, които да ми разкрият достатъчно прониконовено тайните, обясняващи пътя на Испания през историята, щях да си спестя усилието да градя неумело, със съвсем оскъдни познания и средства. същински Робинзон, някаква схематична представа за нейната еволюция и нейната анатомия. Знам, че един ден, надявам се недалечен, ще се появят истински книги за по история на Испания, написани от истински историци. Поколението, дошло след моето, под ръководството на някой учител от предходното поколение, е ускорило значително съзряването на тези бъдещи плодове. Но човек не може да чака. Животът няма нищо общо с гръцките календи. Животът не търпи отлагане. Трябваше да си изясня още сега, незабавно, накъде въви моята страна, за да избегна поне в собственото си поведениеголемите безрасъдства. Един човек насред пустиня се чувства болен, безнадежно болен. Какво да се прави? Няма понятие от медицина, няма понятие почти от нищо. Това е просто един окаян човек, чийто живот изтича. Какво да се прави? Пише тези страници, които сега предлага като четвърто издание на всеки, който притежава необходимото свойство да агонизира в цветущо здраве и затова е винаги способен да възкръсне. Юни 1934

Хосе Ортега-и-Гасет, предговор към четвъртото издание на “Безгръбначната Испания”, изд. “РИВА”, 2010

И още един цитат от текста, който е сякаш отново “писан” за нас преди близо 90 години, в началото на XX век:

Поради някакво странно разстройство в способността за въображение обикновено испанецът си гради илюзии за миналото, а не за бъдещето – което би било по-продуктивно. Колко много е пречила и продължава да ни пречи да създаваме нова или поне съвременна наука и изкуство представата, че някога сме имали изключителна култура, чиито традиции и образци трябва да бъдат увековечени!

А нима най-лошият песимизъм не е за вярване, както се случва, че Испания е била векове наред най-съвършената нация, но впоследствие е навлязла в период на траен упадък? Не е ли все едно да мислим, че нашият народ вече е изживял своя върхов момент и е изпаднал в старческа немощ?

Там, където няма малцинство, способно да въздейства върху една маса, и маса, готова да приеме влиянието на едно малцинство – там или няма общество, или е твърде вероятно то да престане да съществува.

Безгръбначна, Испания се влачи не само в политиката, но и – а това е много по-сериозно и съществено от политиката – в самия социален живот.

 

This entry was posted in Uncategorized by Jurii Jordanov. Bookmark the permalink.

About Jurii Jordanov

Винаги съм мечтал да пиша. И никога не ставаше освен позната младежка графомания, произвела доста стихове и останали живи и днес в едни пожълтяли листове. После животът ме подкара в своя коловоз - и от инжинер, после програмист, станах търговец на своя труд, а сега - "капиталист", ерго - сам отговарящ за себе си и за няколко десетки съдби на моите служители. Писането остана желание до момента, в който през 2013, България се събуди. Вярно бе и е "колкото-толкова", но се събужда и днес. Има една мисъл на Джакомо Леопарди, писал и мислил за хората и поведението им през XIX век, която най-добре описва това, което си мисля, че е най-важното в живота ни - Истината. Най-мразени са винаги тези, които са искрени и наричат нещата с техните имена. Това е непростим грях за човешкия род, който мрази не толкова злосторника или самото зло, колкото този, който го назовава.. Така че злосторникът често получава богатство, почести и власт, а назовавалият го е качен на бесилото, защото хората са винаги готови да понесат всяко нещо от другите или от Небето, стага то да им е било спестено на думи.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

You may use these HTML tags and attributes: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>