За кулисието (бележки на зрителя)

През последните години всички, загрижени и незагрижени за България, говорим за “задкулисието”. Разумният превод на обществената невъзможност на разговора за “невидимото” е само един – продължаваме с наличното, видимото. Или както бе казал някога един находчив обущар – “работим(е) с материала на клиента”.

Та тъй – ще коментираме “кулисието”. А ако има “задкулисие”, няма как да го няма и неговия териториален “съсед”.

Тук, на сцената, на кулисието, има огромно разнообразие от щъкащи напред-назад сценични работници, техни началници и лица с главни роли. Нагиздени театрално, но някак тъжни, възбудено-омърлушени. Водещи (но не водени от водещи офицери) актьори. Има драма, има трагедия, има хумор, има и много сълзи, има скрити симпатии и публични антипатии. Има перипетии и парапети. Има истински театрален живот.

Привидната обърканост и непоследователност на сцените и отсъствието на оркестрирана от законите на драматургията “стегнатост” е “заменена” от привидна ленивост на ставащото. Но нещо не е  “наред”. Какво става?

Какво е забележително забележимо днес от гледната точка на един зрител – през  “няколко” въпроса:

Къде са драматургичните “корени” на недраматургичната политика?

Защо главните герои са като орденонсци след дълга другарска вечеря след церемония по награждаване тон другари с тон медали?

Защо в театъра често спира тока, а актьорите вече държат запалените си свещи в ръце?

Защо някои не си искат хонорарите за честно изиграните си роли? А някои – дори ги връщат?

Защо някои мъже играят жени, а жените – мъже? Поне да се обръснат.

Защо думите на актьорите са каруцарски, а салонът – уж Европейски?

Защо някои актьори изчезват за дълго време след сцените с тяхното сценично “убиване”, а после – защото публиката е късопаметна – ненадайно “възкръсват”?

Защо комедийни актьори са намусени, а трагичните – комедийно весели?

Защо актьори – политически джебчии са още на сцената? Няма ли сценични полицаи?

Защо актьорите си крадат репликите и не се карат, а се усмихват невинно?

Защо актьорите често бъркат думите си руски или английски думи, “без да разберат”?

Защо някои само фъфлят?

Защо актьорите се бият уж твърде “сценично”, а имат все повече синини?

Как стана така, че актьори с роли на просяци играят с часовници и пушки с цена на леки коли?

Защо на сцената има толкова много пушки – като в оръжеен магазин? Нали е уж театър?

Как някои сценични работници крадат дрехите на главните актьори?

Как стана така, че актьори столетници играят Ромео и Жулиета едновременно?

Последни уточняващи въпроси:

Защо актьорите не получават аплодисменти, но и не са рзтревожени?

В тази пиеса няма ли режисьор?
Кое е името на пиесата?
Кое е името на театъра?
В кой век живеем?

Това всъщност театър ли е или си е просто кулисие? Или най-простото обяснение – това е България след 24 години “демократичен” театрален “живот”? Йонеско, Чехов, О’Нийл, Яворов и Джагаров – всичко на едно. Театър да има.

This entry was posted in Uncategorized by Jurii Jordanov. Bookmark the permalink.

About Jurii Jordanov

Винаги съм мечтал да пиша. И никога не ставаше освен позната младежка графомания, произвела доста стихове и останали живи и днес в едни пожълтяли листове. После животът ме подкара в своя коловоз - и от инжинер, после програмист, станах търговец на своя труд, а сега - "капиталист", ерго - сам отговарящ за себе си и за няколко десетки съдби на моите служители. Писането остана желание до момента, в който през 2013, България се събуди. Вярно бе и е "колкото-толкова", но се събужда и днес. Има една мисъл на Джакомо Леопарди, писал и мислил за хората и поведението им през XIX век, която най-добре описва това, което си мисля, че е най-важното в живота ни - Истината. Най-мразени са винаги тези, които са искрени и наричат нещата с техните имена. Това е непростим грях за човешкия род, който мрази не толкова злосторника или самото зло, колкото този, който го назовава.. Така че злосторникът често получава богатство, почести и власт, а назовавалият го е качен на бесилото, защото хората са винаги готови да понесат всяко нещо от другите или от Небето, стага то да им е било спестено на думи.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

You may use these HTML tags and attributes: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>