Еднo прочетено CV

Сергей Дмитриевич Станишев – опит за портрет

Дните които живеем днес сякаш идват да ни покажат отново важноста на уроците, които науката ни дава и ние трябва да прочетем и научим. Времето ни днес идва да ни покаже (за кой ли път отново) пагубните резултатите на изпуснатите уроци по естествените науки (в случая – биология) на шефа на БСП и ПЕС, които ще плащаме ние, всички Българи, неизпуснали тези уроци, но изпуснали другите – по гражданска активност.

Езикът на омразата или омразата на езика – някъде между тези две мевтафори се намираме днес. “Започахме” от първата и бързи се пързаляме по обществения наклон към втората. Физическите и общвствени закони си приличат. С тях само можем да се съобразяваме, ако решим да живеем в мир със себе си и света. Всеки решил да построи своето “перпетум-мобиле” е гарантирано губещ.

Днес, но не от днес, в Българската политика започва да идва любовта. Засега идва  като любов към омразата и през езика на омразата. Засега е така. Но защо стана това?

Като знаем докъде стигнахме и опазили шепата си нормалност от подивялата ни политическа “класа” – вчерашната бургаска “пледоария” на лицето Станишев е само едно начало. Ако дабавим и коалиционния му партньор Местан, който с дяволска страст отрече този език не много отдавна, картината започва да се прояснява.

Упоритата работа по намирането на поредното дъно на мерзостта, лъжите и интригите бе напипано. Срещаме прояснение в обърканите мисли на Херсонския мъдрец и неговия “подбудител” Местан.

След като изпробваха всички свои “номера”, след хилядите си усилия през своите “говорители”, след краха на ин-витро зачената им ГМО коалиция, след стотиците автобуси с привърженици, докарани ев София, след цялата медийна помия на “прогресивната” журналистика – те са безсилни.

От тук нататък – капките в полу-пълната чаша с горчивата истина започна да се пълни бързо.

Пороят на реалността ще ги залее отвсякъде – от тук, България, и от “там” – мястото на политическата им “легитимност” – Европа, където отдавна са наясно с лицето Станишев, което конюктурата “курдиса” в ролята на “успелия”, ляв и източно-европейски млад лидер.

Омразата и нейният език са краят на всеки на улицата. Признал си или не, всеки го разбира. Роден и откърмен от партията-майка, непожелал да получи житейските си уроци по начина, по който ги получават всички “земни”, “мъжът” Станишев е дете. Дете с деца и жена-майка.

Изкуствен, непохватен, зависим от съблазните на същата улица, от която е бил “предпазен” от майка си, от майката-партия, дори от неговите днешни врагове.

С глас, чиито трели днес никой не усеща, зашото треперенето в говоренето му продоби на старт на поедедението му в последните месеци.

Някак бързо Станишев ще научи по най-публичния начин колко е лошо да имаш подсказвачи. Онези, които подмушиха в “мислите” му думата “катарзис” не му обясниха за разликата между Аристотел, Аристотел Онасис и “неговия” бизнес-епигон Деян Пеевски . А и той и не попита. Житейската неопитност и страховете-инстинкти го подведоха.

Десетте неуспешни избори за водената от Станишев, но непроменила се БСП и манталитетът на крепостните му поддръжници, както и умелата му апаратна “игра” натрупаха една планина от динамит, която ще го отнесе завинаги от Историята.

Историческият спомен за Станишев ще бъде като хронология на политическата лудост. Орешарски ще бъде в историята политически шут по време на чума.

Урокът е прост – ако не се променящ в един постоянно променящ се свят – ти изчезваш от списъка на видовете. Да бе прочел “Произход на видовете” от Дарвин. А не да се мъчи с кокардите и копчетата на Съветската армия през Втората Световна Война. Да бе чел детски книжки с приказки, а да не бе трупал спестовни.

Дарвин пръв дава идеята за еволюцията на всички видове в течение на времето от общ прародител посредством процес, който той нарича естествен отбор. Днес теорията на Дарвин е в основата на съвременната еволюционна теория. В своя съвременен вид тя представлява основата на биологията, като дава единно логично обяснение на биоразнообразието.

Разликата е минимиална. Разлика колкото между думите еволюция и революция. Днешната (ни) политика с нищо не се различава от описаното от Чарлз Дарвин. Слабите загиват или ги изяждат по-виталните им съседни видове. Без сантименти.

Урокът остава за всеки от нас. Като онова, което правим прочитайки една книга-биогрефия.

Станишев дори не с биография, той е бил винаги едно CV! Това поне е ясно днес! Едно парче купешка хартия, което дори не е чернова на “съдържанието” си.

This entry was posted in Uncategorized by Jurii Jordanov. Bookmark the permalink.

About Jurii Jordanov

Винаги съм мечтал да пиша. И никога не ставаше освен позната младежка графомания, произвела доста стихове и останали живи и днес в едни пожълтяли листове. После животът ме подкара в своя коловоз - и от инжинер, после програмист, станах търговец на своя труд, а сега - "капиталист", ерго - сам отговарящ за себе си и за няколко десетки съдби на моите служители. Писането остана желание до момента, в който през 2013, България се събуди. Вярно бе и е "колкото-толкова", но се събужда и днес. Има една мисъл на Джакомо Леопарди, писал и мислил за хората и поведението им през XIX век, която най-добре описва това, което си мисля, че е най-важното в живота ни - Истината. Най-мразени са винаги тези, които са искрени и наричат нещата с техните имена. Това е непростим грях за човешкия род, който мрази не толкова злосторника или самото зло, колкото този, който го назовава.. Така че злосторникът често получава богатство, почести и власт, а назовавалият го е качен на бесилото, защото хората са винаги готови да понесат всяко нещо от другите или от Небето, стага то да им е било спестено на думи.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

You may use these HTML tags and attributes: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>