Природната коалиция

След милиони думи за национално отговорната коалиция за бъдещето на България, тя, коалицията се роди за една нощ. Без преговори и коалиционни формули, без много думи. Напротив – през гузност и мълчание. Роди се като дете от непозволената “любов” на политиците ни към алчността, лъжата и потайността. Акуширана от безсилието ни и нашата безкрайна наивност. От нашето гражданско мълчание до сега.

И защото на българските политици не им пука за “временните” проблеми на техните избиратели. Борците за галактическа правда от всички цветове на политическата дъга си признават през мълчанието за безсилието си на национални “обединители” и бащиците на “плебста”.

Има един единствен враг, който българските политици не могат да победят. И който винаги ги обединява в мълчанието им на жертви. И това е вярно винаги – всички са изненадани от Прородата, която никой не е победил с предизборни обещания, празни думи, умели интриги и плоски лъжи.

Днешният “случай” напомня много проявленията на двуличната приповдигнатост на политиците ни при успех на българскте спортисти някъде по света, но в негатива на беазсилието им. За зла врага – до Господ те не могат да напишат писмо с възмущението си от несправедливите сезонни “изпитания”, с което да “изперат” съвестта си. Ентусиазмът при писането на “телеграмите” до Гришо и Цвети ги няма.

Има мълчание и изненада. Голямата, редовна изненада от снега през зимата и високите води през пролетта.

И винаги сме жертви – колективни жертви на наивността си да “поверим” съдбата си на други жертви. По-добри от нас в това което презираме – лъжата, интригите и войната с Истината и фактите.

Защото политиците ни не пожелаха да научат това, което им разказват успехите на “въпросните” спортисти – преди победите и купите има труд, мъсъл, планове, стратегии, и много пот и само Истина.

“В борбата” с природата не помагат нито присъдружните сайтове и телевизии, нито журналистите-слуги. Не помагат и “съюзниците” от Запад или Изток. Няма на кой да се оплачат от себе си.

С глупостта си всеки е сам!

Без коалиционни формули се роди зимната коалиция – коалицията на временно гузните от снега гръмко замълча.

Да чухте горди думи от бързото коалиционно споразумение? Да сте прочели упреци от неучастващи в коалицията? Да чухте коалиционни комюникета или интервютата на победителите – като след всяка нощ на изборите? Не! Няма и да има.

Коалицията ще се “разпадне” скоро – при изчезването на снега. Сега е време на коалиционната идилия! И на срама! (Ако го имат.)

Идва “пролетната” коалиция и недай Боже – коалицията пред поредното земетресение.

This entry was posted in Uncategorized by Jurii Jordanov. Bookmark the permalink.

About Jurii Jordanov

Винаги съм мечтал да пиша. И никога не ставаше освен позната младежка графомания, произвела доста стихове и останали живи и днес в едни пожълтяли листове. После животът ме подкара в своя коловоз - и от инжинер, после програмист, станах търговец на своя труд, а сега - "капиталист", ерго - сам отговарящ за себе си и за няколко десетки съдби на моите служители. Писането остана желание до момента, в който през 2013, България се събуди. Вярно бе и е "колкото-толкова", но се събужда и днес. Има една мисъл на Джакомо Леопарди, писал и мислил за хората и поведението им през XIX век, която най-добре описва това, което си мисля, че е най-важното в живота ни - Истината. Най-мразени са винаги тези, които са искрени и наричат нещата с техните имена. Това е непростим грях за човешкия род, който мрази не толкова злосторника или самото зло, колкото този, който го назовава.. Така че злосторникът често получава богатство, почести и власт, а назовавалият го е качен на бесилото, защото хората са винаги готови да понесат всяко нещо от другите или от Небето, стага то да им е било спестено на думи.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

You may use these HTML tags and attributes: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>