Прес Съобщение на ММС (Майка Мариана на Спорта)

Прес Съобщение на пресцетъра на Министерството на младежта и спорта 

Настоящият текст идва да отговори на многото въпроси от спортната, културната и физкултурната обществености, свързано обединени от интерпретациите на думите на Министър Георгиева за ангажираността на ММС и федерацията към успехите на Българските тенисисти Цвети и Гришо. Текстът е смислово ясен и призрачно колаборативен с аудиторията.

Обръщение към медиите – Министър Мариана Георгиева, проф, дфн

Уважаема публика,

С настоящото искам да изразя амбивалентната си интерпреция на злонамереността и резервациите Ви. Възникналите компликации на дефинитивните ми съждения за върха на изпитанията на Григор Димитров и Цвети, а също така и навиците ми на чистофайница в комуникационната ми стратегия с публиката, ме аргументираха да се артикулирам още по-транспарентно.

В орбиталната си роля на първа сред първите спортни държавници, аз, Мариана Георгиева, искам да бъда разбрана, доколкото са ми възможностите, мотивирано ясно. Хигиенно погледнато – аз на Гришо и на Цвети – пари дадохме. Репатрираните фондове са нашия дан на креативност, активност и наличност на нашата орбиталност и целеустременост, граничеща с виталност.

Артикулирам още по-ясно – който разбрал – добре, който неразбрал – още по-добре! Всички, мотивирани въпроси към мен имат отговор през числата и цифрите на нашата подкрепа. Незначителна, но част на възторжена подкрепа! Възторгът ни има визуалност – 20 хил. лева награда и със 100 хил лева за подготовка.

Абстиненцията на интерпретациите е трумфиращо недоразумение, което за мен е финализирано с отговорността и синхронността на отговорите ми. Пенетрирането в дебата не оптимизира ценностно смислеността му.

Ваша и концентрична,
Мариана Геогиева, проф., дфн

 

This entry was posted in Uncategorized by Jurii Jordanov. Bookmark the permalink.

About Jurii Jordanov

Винаги съм мечтал да пиша. И никога не ставаше освен позната младежка графомания, произвела доста стихове и останали живи и днес в едни пожълтяли листове. После животът ме подкара в своя коловоз - и от инжинер, после програмист, станах търговец на своя труд, а сега - "капиталист", ерго - сам отговарящ за себе си и за няколко десетки съдби на моите служители. Писането остана желание до момента, в който през 2013, България се събуди. Вярно бе и е "колкото-толкова", но се събужда и днес. Има една мисъл на Джакомо Леопарди, писал и мислил за хората и поведението им през XIX век, която най-добре описва това, което си мисля, че е най-важното в живота ни - Истината. Най-мразени са винаги тези, които са искрени и наричат нещата с техните имена. Това е непростим грях за човешкия род, който мрази не толкова злосторника или самото зло, колкото този, който го назовава.. Така че злосторникът често получава богатство, почести и власт, а назовавалият го е качен на бесилото, защото хората са винаги готови да понесат всяко нещо от другите или от Небето, стага то да им е било спестено на думи.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

You may use these HTML tags and attributes: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>