Содом и Гомор

 

Джон Мартин, английски художник-живописец (1789-1854), “Содом и Гомор”, 1852

Ходили ли сте на място, където са “бивакували” скоро цигани? Чели ли сте историята на градовете Содом и Гомор след Божието наказание покрай Библейската река Йордан? Не е нужно да ходите или да четете – ние живеем в такава страна. Уж неволно сме станали жители, но повече поданици, на земя пред Библейски Урок. Изгоряла, забравена от нас, плодородна, но мразена. Истинска Библейска земя.

Според Библията, петте града, известни като „градове в равнината“, били разположени в долината на река Йордан в южните земи на Ханаан. Долината, намираща се на север от Мъртво море, е сравнявана с райската градина,[Битие 13:10] тъй като била добре напоена и зелена, подходяща са пасища на добитък. Във времената на Авраам Яхве наложил божие наказание над Содом и Гомор и два други близки града, които били изпепелени от огън и жупел. Содом и Гомор са се превърнали в синоними на неразкаян грях, а унищожението им – в пословична проява на Божия гняв.

Живеещи днес и дишащи въздуха над посърналата ни страна ние сме просто смв затрупани и немеем пред един водопад, който историята на 24 годишното ни “безвремие” реши да ни “устрои”, устроили си го сами.. Българите, пожелали да бъдат вечни лилипути са поканени от планината на заприщеното Време да бъдат Гъливери. Без уговорки и преговори. Безусловно.

Содом и Гомор за всички нас. Божие наказание от Светите писания, което ние и “всенародната” илюзия, че царството на лъжата е възможно и вечно, сами си устроихме, превръщайки зелената долина нашата река Йордан – нашата България в един разрушен свят. Физически свят, който е огледало на душите ни. Където вилня разгулния празник на бездуховността. Където насилствено бе вкарана душата на строителя на”вечното щастие” – комунизма. Неготова, девствена, наивна, уязвима и безпомощна пред съблазните на непознатия свят. От продавачите на индулгенции, от фарисейте и търговците, от злите гении на тъмното и прикритото, от цялото зло, което липсата на съпротива може да роди. И роди.

Днешната наша България е наистина един микросвят, който е самовзривил себе си, самоустройвайки си своя Содом и Гомор, трупайки в годините имамната илюзия, че животът е възможен без правила. Че сметките ги плащат глупаците, а тарикатите – властват над тях.

Учудващата продължителност на тази национална илюзия даде допълнителни “основания” на все “по-широки народни маси” да повярват в перпетум-мобилето на икономиката. Политическите последни 24 години сякаш тъжно и все по-вярно днес ни доказват, че тарикатлъците да управляваш държавата, мислейки само за себе си и за краткият (си) мандат, свършват. Идва краят на всички политически хомункулуси, родени в лабораториите на политическото зло. Неспособни да оживеят – изкуствени, зависими, без истинско човешко ДНК, драматично прости и безсилни пред Истината.

Злото си тръгва, борейки са увлече със себе си и България. Сцената Содом и Гомор, която то иска да устрои на България и Българите днес, няма да се случи. Това не е наивен оптизъм. Това е урокът, дал ни света през хилядите моменти на срещата на Доброто и Злото. Доброто не побеждава само във филмите. Доброто е всъщност Животът, който е винаги по-силен от смъртта.

Идва Урокът, който е всъщност Библейски! За непрочелите – да го научат! За челите – за да повярват наистина в Светото Слово. За вярващите – да укрепят вярата! За страхливците – да се скрият и изчезнат завинаги от живота ни! За смелите и героите – да ги видят всички! За останалите – Оживял Библейски Урок! Историята влиза в живота ни – през широко отворената днес врата. Да дишаме!

This entry was posted in Uncategorized, България, Размисли by Jurii Jordanov. Bookmark the permalink.

About Jurii Jordanov

Винаги съм мечтал да пиша. И никога не ставаше освен позната младежка графомания, произвела доста стихове и останали живи и днес в едни пожълтяли листове. После животът ме подкара в своя коловоз - и от инжинер, после програмист, станах търговец на своя труд, а сега - "капиталист", ерго - сам отговарящ за себе си и за няколко десетки съдби на моите служители. Писането остана желание до момента, в който през 2013, България се събуди. Вярно бе и е "колкото-толкова", но се събужда и днес. Има една мисъл на Джакомо Леопарди, писал и мислил за хората и поведението им през XIX век, която най-добре описва това, което си мисля, че е най-важното в живота ни - Истината. Най-мразени са винаги тези, които са искрени и наричат нещата с техните имена. Това е непростим грях за човешкия род, който мрази не толкова злосторника или самото зло, колкото този, който го назовава.. Така че злосторникът често получава богатство, почести и власт, а назовавалият го е качен на бесилото, защото хората са винаги готови да понесат всяко нещо от другите или от Небето, стага то да им е било спестено на думи.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

You may use these HTML tags and attributes: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>