Балканизацията днес

 

 

 

Не зная колко хора виждат каква е всъщност ролята на гърците, ако въобще я имат.

Фермерите са прости фигури в един театър на сенките, изпълняващ пърформанса си, точно на българо-гръцката граница. И трябва да се запитаме – дали зад гръцката политика, без разлика кой управлява страната Гърция, не прозира една друга сянка от същия неяпонски театър с други традиции, къде сенчести, къде не.

Държейки съзнателно Македония без име, и ползвайки се от внушената Македонската “неотстъпчивост”, Русия съзнателно, изцяло по нейния православно-славянски начин държи Балканите в състояние на постоянна рана. Но пък Гърците, истински патриоти, мразят Македонците, а Македонците, сите патриоти, имат дежурен враг Гърците.

А Българите делят с Македонците историята, общите си герои, мразят и за капак се надцакват с паметници, правени къде в Италия, къде от местни патриоти. С впечатляващи характеристи – “паматникът е висок с постамента 5 метра и 43 сантиметра”. Примерно, но пък видимо – безпримерна глупост. С или без светещи очи и китайски LED светлини зад страшния ирис.

Сърбия, бившата майка по федеративна линия на Македония, е ясна – и там славянството и православието вършат своята работа. И там газта е любим “дипломатически” инструмент.

Не зная защо българските дипломати не са сетили да се покарат малко с Гърция – та Гърция има свои Родопи. Родопи (на гръцки: Νομός Ροδόπης, Номос Родопис) е ном в Република Гърция, част от областта Източна Македония и Тракия. И да превърнем драмата в тройна. Слава Богу, има остатъчна разумност, пък и да не давам сигнали на патриотите, които са и ревностни славяни у нас.

България, друга любима руска територия е жертва, къде искрено, къде не на миналото и мита за двойните освободители.

В резултат – ние, всички на Балканите изглеждаме отново като оживялата метафора “Балканизация” на политиката. Едно взривоопасно място, от където можеш да очакваш всичко.

Турция, номинираният за враг на Русия е наш съюзник, но и тя влиза в българската политика през патриотизма и спора колко искаме да сме роби, живяли в робство.

Драмата с Южния поток, станал Турски, после Гръцки, сега Южен, но може би не, е само мека, лека форма на илюстрация кой иска да раздава и раздава (газовите и не само) порции на Балканите, досущ като Догановите, но по-едри.

Това дето другите успяващи народи имащи “нормални държави” (не по Кадиев) са били в постоянни битки помежду си, деляли са земи, избивали са се, но днес търсят съюзи и сътрудничество, няма значение.

Това, че именно Германия и Франция поставят основите на нашия ЕС, по повод осъзнаването на необходимостта да няма Трета Световна Война, пак няма значение.

Сякаш Балканският свят ще има нужда от още доста време да прозре очевидното – Балканите не са нужни на никой нестабилни в Европа и на Запад.

Но това, че балканизацията трябва да остане политически термин от миналото, не е нужно на Русия и пробивът е най-лесен в най-слабото звено, е видимо за някои, но и неочевидно за мнозина видими.

This entry was posted in Uncategorized by Jurii Jordanov. Bookmark the permalink.

About Jurii Jordanov

Винаги съм мечтал да пиша. И никога не ставаше освен позната младежка графомания, произвела доста стихове и останали живи и днес в едни пожълтяли листове. После животът ме подкара в своя коловоз - и от инжинер, после програмист, станах търговец на своя труд, а сега - "капиталист", ерго - сам отговарящ за себе си и за няколко десетки съдби на моите служители. Писането остана желание до момента, в който през 2013, България се събуди. Вярно бе и е "колкото-толкова", но се събужда и днес. Има една мисъл на Джакомо Леопарди, писал и мислил за хората и поведението им през XIX век, която най-добре описва това, което си мисля, че е най-важното в живота ни - Истината. Най-мразени са винаги тези, които са искрени и наричат нещата с техните имена. Това е непростим грях за човешкия род, който мрази не толкова злосторника или самото зло, колкото този, който го назовава.. Така че злосторникът често получава богатство, почести и власт, а назовавалият го е качен на бесилото, защото хората са винаги готови да понесат всяко нещо от другите или от Небето, стага то да им е било спестено на думи.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

You may use these HTML tags and attributes: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>