И дойде Денят на Големия Катарзис

 

 

 

България заживява в света на заразителните “катарзиси”. Епидемичната обстановка става учудващо трудна за улавяне от страна на остатъчния здрав разум. Динамиката на епизодите стана свръхдинамична, а статиката – видимо свръхрахитична.

Пеевски с втори, днешен, пресен “катарзис” след оня от Юни 2013, но това е само началото на днешния порой от чудеса.

Пеевски “напускал” Булгартабака “си”. Припушил му стола, но пък “в името на достойният живот на хилядите тютюнопроизводители”, напускал поста с чест и вдигнато лице.

Казвал баста на капиталистическите си убеждения, станало му социално, много социално.

Лафките остават по терена, превземащи като ръжда териториите по градовете. Ама това не е темата на деня, а май и въобще не е тема.

Чистачка от Терминала на летище София, завършила 133 СОУ Пушкин, станала звездата на деня, обяви на възбудената от катарзисите страна, че премиерът й е казал лично, по личния й телефон, че пада лош търг за 13 милиона лева за хигиенизирането на летището. Ако прочетете поста на чистачката ще научите, че тя е по-добра в изказа и посланията от доста ПР чистачи на образи и визуализации на персонажи. Явно за по-силен съспенс метафората трябва да проста като илюстрация от комикси за юноши или непораснали деца.

Из повествованието на една ударената от гръм и с “бошуваща” душа: “Трудно мога да сдържам вълнението си, още по-трудно сълзите си, нямам думи, с които мога да изразя всичко което бошува в мен, но знам едно – удари ме гръм! Пожелавам на всеки поне веднъж в живота си да се почувства така значим.”

Плачем, ревем, скърбим за непрежалимото минало – и тогава ни спасяваше Спасителят.

Но пък каква реколта имаме днес. По последни сводки за пороя от преосмисляния мърцина паднаха търгове, носещи “съмнения”, на обща сума Един и Половина Милиарда Лева.

Каква Пролет, какво Лято, каква Зима, Каква Сцена под Открито Небе, какъв незабравим театрален и синоптичен сезон, взети заедно превърнали се в Деня на Големите Катарзиси.

А казват – нямало живо изкуство, страстите били изхабени, талантите емигрирали, нямало съспенс, темите били похабени, душите закърняли като всеки ненужен за еволюцията орган, театрите линеели.

Но пък за да се приземим и да не забравяме, че диагнозата е същата, от преди катарзисите – държавата ще усвои нов дълг до 3,9 млрд. лева, за да се посрещнат турбуленциите – банки, дупки в приходите, рисковете на живото предаване.

Боже, колко изкуственост има по тая земя.

This entry was posted in Uncategorized by Jurii Jordanov. Bookmark the permalink.

About Jurii Jordanov

Винаги съм мечтал да пиша. И никога не ставаше освен позната младежка графомания, произвела доста стихове и останали живи и днес в едни пожълтяли листове. После животът ме подкара в своя коловоз - и от инжинер, после програмист, станах търговец на своя труд, а сега - "капиталист", ерго - сам отговарящ за себе си и за няколко десетки съдби на моите служители. Писането остана желание до момента, в който през 2013, България се събуди. Вярно бе и е "колкото-толкова", но се събужда и днес. Има една мисъл на Джакомо Леопарди, писал и мислил за хората и поведението им през XIX век, която най-добре описва това, което си мисля, че е най-важното в живота ни - Истината. Най-мразени са винаги тези, които са искрени и наричат нещата с техните имена. Това е непростим грях за човешкия род, който мрази не толкова злосторника или самото зло, колкото този, който го назовава.. Така че злосторникът често получава богатство, почести и власт, а назовавалият го е качен на бесилото, защото хората са винаги готови да понесат всяко нещо от другите или от Небето, стага то да им е било спестено на думи.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

You may use these HTML tags and attributes: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>