Левски, обесените търгове, тираните и ние

 

 

 

Злободневието ражда метафори, в повечето случаи – горчиви, иронични, сякаш карикатури. Обесването на търговете било възстановка на бесенето на Левски. Модерен прочит на патриотизма.

Тогава, преди доста години, 1873, Левски, с “помощта” на граф Игнатиев и братска помощ на Русия е бил осъден на смърт, след скалъпен процес.

Преди тираните бесели най-личните Българи, сега Бойко беси новите тирани, без скълъпени процеси и в битката със слуховете за скалъпеност.

Дали Левски си е представял как след близо век и половина по земята на “чистата и святата република” ще се люлеят обесени търгове, а правдата ще се търси от хората във виртуалното пространство повече от колкото в живота?

Днешният ден носи на раменете си цялата обърканост на онова, което България не е, а е била мечтана да бъде.

Продължавам да вярвам, че България няма да бъде същата, такава каквато я виждаме и чувстваме днес – объркана, разделена, непотърсила силата в себе си, там където е скрито всичко променило света.

А Левски? Той се пита. “Народе????”

Искам, мечтая да чествуваме деня на неговото раждане, а не смъртта му!

Вероятно тогава България ще е друга, по-добра за всички нас.

А ние? Повече вярващи в живота.

This entry was posted in Uncategorized by Jurii Jordanov. Bookmark the permalink.

About Jurii Jordanov

Винаги съм мечтал да пиша. И никога не ставаше освен позната младежка графомания, произвела доста стихове и останали живи и днес в едни пожълтяли листове. После животът ме подкара в своя коловоз - и от инжинер, после програмист, станах търговец на своя труд, а сега - "капиталист", ерго - сам отговарящ за себе си и за няколко десетки съдби на моите служители. Писането остана желание до момента, в който през 2013, България се събуди. Вярно бе и е "колкото-толкова", но се събужда и днес. Има една мисъл на Джакомо Леопарди, писал и мислил за хората и поведението им през XIX век, която най-добре описва това, което си мисля, че е най-важното в живота ни - Истината. Най-мразени са винаги тези, които са искрени и наричат нещата с техните имена. Това е непростим грях за човешкия род, който мрази не толкова злосторника или самото зло, колкото този, който го назовава.. Така че злосторникът често получава богатство, почести и власт, а назовавалият го е качен на бесилото, защото хората са винаги готови да понесат всяко нещо от другите или от Небето, стага то да им е било спестено на думи.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

You may use these HTML tags and attributes: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>