Един ден от живота на патриота

 

 

 

Събудих се, в устата ми кисело, в душата – още по-кисело, кисело та горчи. Нещо ми тревожно, ама не зная защо. Оня ден слушам за Сирия, как наште спасяват християните там. Не го разбирам, нали са мюсюлмани там.

Слава на Бога, сетих се за Ботев, и той ги е писал такива за нас, патриотите. Надзърнах във Фейсбука дали днес имаме събитие. Дали нашта група има кой да псува днеска. Пускам си телевизора, вътре все наши хора, не зная защо всички псуват Местан, който бил прозападен. Въртя каналите, все същото. Успокоих се – нема лабаво, държим положението. А руските коли били най-хубавите. А Путин говорил с обамата. Къде ще ходи. Обамата, де, да не стане грешка.

Да си кажа честно като има кой да мразя, по ми е драго. Аз патриот, който не мрази не познавам. Мразиш ли, бъчвата има обръчи, те държат виното на патриотизма да не изтича. Дедото на дедо ми така е казвал. Прав е бил.

Реших да се разкърша, да видя хора – други живи патриоти. Като мен, стига само телевизионни и такива от фейсбука.

Отивам на пазаря, по сергиите само турски и гръцки зеленчуци и плодове, дори си пише, хвалят се идиотите. Питам за български, а продавачите мигат и казват – на борсата друго нема. Ние от там зареждаме. Питам за Български банани – нямало – бананите били от Америка, сиреч Американски, НАТО и в бананите влезе.

Па като вдигнах един скандал, едва ме спасиха двама.

После се оказа – бананите били от Южна Америка, ама защо не казват преди да ми се стъмни пред очите.

Тежко ми стана, и отивам в края на сергиите, един вика “ракия, ракия”. Питам го наша ли е? Наша е, ама е моя, вари я родата. И въпреки, че не пия преди 12, имам си железен принцип, ударих една пластмасово шишенце. За здраве, за берекет, защото съм Българин. СтОпли ми се душата, светна ми.

Допуши ми се, отвори ми се душата за глътка. Продавачът на ракията, леко на градус, черпи с цигарка без акцижче, намига ми, и вика: Местан е предател вече. Прав е, намери ми дамара. И ми разказа за своята рецепта за добрата ракия – винаги я правел, пеейки патриотични песни. За компромис, пускал и руски песни, защото ракията била сестра на водката, които са били славянски ритуални питиета, дълбоко близки. Имал рецептата от дядо си, а той от неговия дядо, който бил внук на хайдутин. Слагал и биле – от онези, с които прабаба му посрещала двойните освободители, в това е тайната, вика.

Нали станахме приятели, пия му третата бутлика, от малките, де, не съм прекалявал, а мен все ме гложди пост на един идиот от фейсбука, че ракията била турска работа, та го питам, нали сме приятели. А бе ти да си чувал, че турците измислили ракията. Оня като се ядоса, като завика – ти си предател, ти напсува моята рода, аз от как се помня, по тая хайдушка рецепта работя, мен никой не посмя да ме обиди, а ти на третата ракия ме обиди кръвно. Тоя не е патриот. Друг път нема да му пия хайдушката ракия. ИзлъгА ме, всЕма ми парите.

Една нови двама ме спасиха.

Отивам на съседната капанче. Кебапчета, кьофтета. Хем съм гладен, хем ми тъмно пред очите. Пуснали сръбски песни. Причерня ми. Ама съм вАзпитан и почвам отдалече. Да ви питам тея кьофтета с българско месо ли ги правите? Оная тъпачка ме гледа, мери ме – хем се смее, хем не. Вика ми – абе другарю, вие сте пиан. Само това ми требваше. Като я подкарах – значи продава турски гозби, правени с бразилско месо (призна си), а да свири сръбска музика. Не че, сърбите не са славяни и наши братя, ама нали съм чел – много са ни таковали. Един идиот от фейсука бе казал, че Сърбите ни таковали все заедно с Русия. Не мога да повервам ама ме боли да си го мисля. И като завиках, че е предателка, че нищо българско не й е мило. Стана горещо, на кълцано месо щех да я направя.

Едни трети двама ме спасиха.

Тръгнах си, едвам крача, влека краката. Отидох си, влезнах си във фейсбука. При наште, патриотите. Едно клипче за разгрявка, с яка военна музика за фон и много градове, т-та и други славянски АК-47 убавини, пуснах си една руска песен. И съм заспал.

САбуждам се, кисело ми на уста, а май и на душата. Сетих се за Ботев, и той ги е писал такива за нас, патриотите.

Нема патриоти без кисели усти. Сам съм, кисело ми, но слава Богу, фейсбука нема да ме предаде и ги почнахме.

Заспал съм после.

This entry was posted in Uncategorized by Jurii Jordanov. Bookmark the permalink.

About Jurii Jordanov

Винаги съм мечтал да пиша. И никога не ставаше освен позната младежка графомания, произвела доста стихове и останали живи и днес в едни пожълтяли листове. После животът ме подкара в своя коловоз - и от инжинер, после програмист, станах търговец на своя труд, а сега - "капиталист", ерго - сам отговарящ за себе си и за няколко десетки съдби на моите служители. Писането остана желание до момента, в който през 2013, България се събуди. Вярно бе и е "колкото-толкова", но се събужда и днес. Има една мисъл на Джакомо Леопарди, писал и мислил за хората и поведението им през XIX век, която най-добре описва това, което си мисля, че е най-важното в живота ни - Истината. Най-мразени са винаги тези, които са искрени и наричат нещата с техните имена. Това е непростим грях за човешкия род, който мрази не толкова злосторника или самото зло, колкото този, който го назовава.. Така че злосторникът често получава богатство, почести и власт, а назовавалият го е качен на бесилото, защото хората са винаги готови да понесат всяко нещо от другите или от Небето, стага то да им е било спестено на думи.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

You may use these HTML tags and attributes: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>