Питър (от оня принцип) няма почва у нас

 

 

 

Според всеизвестният Принцип на Питър: “В една йерархия всеки се стреми да достигне своето ниво на некомпетентност.”

По моему, тук, в България, Питър би се гръмнал. Родата на Питър, Пешо, живее по други принципи, дълбоко непонятни на адашите му по света.

Дори думата принцип е описателна в нашия случай, нещо като да обикаляш покрай една склуптура (!) и да разказваш за нея по разказите на кибиците, подкрепящи горещо тази безкрайна и потна обиколка в кръг, а скулптурата да бъде невидима за обикалящия Пешо.

А за “случая Питър” у нас – вероятно НЗОК ще констатира неговата неоткрита по никоя здравна пътека, второкласен път или магистрала невменяемост.

А МВР ще разткрие много бързо, на мига, цял арсенал от пушки, с които той е подготвял самоубийството си, а те пък гръмнали едновременно, са довели до видимото му самоубийство с едновременен изстрел от всички пушки, вързани с конец, открит от криминалистите, вързан за пръста му.

Питър няма почва в България.

В България все още циклим на въпроса на тесния социалист Димитър Благоев – Дедото “Има ли социализъм и има ли той почва у нас”.

Тук принципът на Питър няма как да бъде открит или изследван. Тука е друго. Тук живеем по други правила, тотално непонятни за подобни на канадския смешник, правил се на хуморист Лоурънс Питър.

Тук си е земята на дедите. И на Дедото.

This entry was posted in Uncategorized by Jurii Jordanov. Bookmark the permalink.

About Jurii Jordanov

Винаги съм мечтал да пиша. И никога не ставаше освен позната младежка графомания, произвела доста стихове и останали живи и днес в едни пожълтяли листове. После животът ме подкара в своя коловоз - и от инжинер, после програмист, станах търговец на своя труд, а сега - "капиталист", ерго - сам отговарящ за себе си и за няколко десетки съдби на моите служители. Писането остана желание до момента, в който през 2013, България се събуди. Вярно бе и е "колкото-толкова", но се събужда и днес. Има една мисъл на Джакомо Леопарди, писал и мислил за хората и поведението им през XIX век, която най-добре описва това, което си мисля, че е най-важното в живота ни - Истината. Най-мразени са винаги тези, които са искрени и наричат нещата с техните имена. Това е непростим грях за човешкия род, който мрази не толкова злосторника или самото зло, колкото този, който го назовава.. Така че злосторникът често получава богатство, почести и власт, а назовавалият го е качен на бесилото, защото хората са винаги готови да понесат всяко нещо от другите или от Небето, стага то да им е било спестено на думи.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

You may use these HTML tags and attributes: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>