Онова, което не виждаме

 

 

 

Най-страшната истина, която е “странно” невидима за Българската публичност е фактът, че най-ценните руски, съветски агенти нямат досиета в България. Тук те са чисти. Те имат досиета в Москва.

Разговорът за наследството на Държавна Сигурност е само част от голямата картина от онова време и от днес когато най-важните, най-ценните и подкрепяни в кариерата им са били руските (съветските) агенти, неподлежащи на контрол от местните власти и службите им. Сам, Живков, признава след десети новмври 1989 за това, че “съветските другари” са шетали в България необезпокоявани и той го е знаел.

Ако си направите труда да прочетете мемоарите на бившия партиен функционер Петър Семерджиев “Нищожество в доспехите на величие”, изд. “Дике” и четени като материали по вълните на “Свободна Европа”, вие ще научите, че никои от партийните функционери от най-високите етажи на БКП не е разбирал защо Тодор Живков е издиган. Всички са го презирали, включително Вълко Червенков, коментирали са в частни разговори Живков с неодобрение, оценявали са го като прост и невзрачен, но именно Живков наследява Червенков по-късно. Обяснението е, вероятно, Москва.

И ако днес сме в това състояние на обществото – разделени, мразещи се, търсещи трескаво отговор защо сме на това дередже, то обяснението е трудно видимо, именно защото във важни исторически моменти и епизоди от най-новата ни история се случват “странни неща” с важни публични лица.

Няма да забравя как посъветван публично от Димитър (Дими) Паница, Първанов (президент на България тогава) отиде на посещение в Москва и пожела достъп до българските архиви, откраднати и крадени още от времената “първото ни освобождние” от двойните ни освободители. Отговорът на Путин бе – кажете какво искате и ние ще преценим. Оттогава минаха години – нищо не се е променило. Архивите ни са в Москва, а ние охкаме и стенем, че два камъка един върху друг трудно поставяме и все рием в калта, самоунищожавайки се.

И спорим кой ни мрази повече – Запада, Турция, Русия. За това на кой да разчитаме ние сме разделени, без разлика в лицата на приносителите на озадачеността – про-западни, неутрални или леви приносители на мнения и оценки. И продължаваме да разсъждаваме през емоции и комплекси, а не през нормална рационалност, която е винаги професионална и лишена от тикове и крясъци в изявата си.

България продължва да бъде троянски кон на Русия в ЕС и НАТО. Хем със Запада, хем на кестерме. Икономически, енергийно зависима на 80% от руските енергийни доставки – горива, газ, атомна енергия. С икономика, доминирана, видимо и невидимо, от Руски фирми.

За съжаление, агентите на ДС, за които говорим днес са само изпълнителите, слугите и жертви на оня механизъм да се контролира всяка братска страна през система на подбор, издигане и “деликатна подкрепа” на “най-ценните”, недосегаеми от Българските архиви.

Дано си даваме сметка и за това….

This entry was posted in Uncategorized by Jurii Jordanov. Bookmark the permalink.

About Jurii Jordanov

Винаги съм мечтал да пиша. И никога не ставаше освен позната младежка графомания, произвела доста стихове и останали живи и днес в едни пожълтяли листове. После животът ме подкара в своя коловоз - и от инжинер, после програмист, станах търговец на своя труд, а сега - "капиталист", ерго - сам отговарящ за себе си и за няколко десетки съдби на моите служители. Писането остана желание до момента, в който през 2013, България се събуди. Вярно бе и е "колкото-толкова", но се събужда и днес. Има една мисъл на Джакомо Леопарди, писал и мислил за хората и поведението им през XIX век, която най-добре описва това, което си мисля, че е най-важното в живота ни - Истината. Най-мразени са винаги тези, които са искрени и наричат нещата с техните имена. Това е непростим грях за човешкия род, който мрази не толкова злосторника или самото зло, колкото този, който го назовава.. Така че злосторникът често получава богатство, почести и власт, а назовавалият го е качен на бесилото, защото хората са винаги готови да понесат всяко нещо от другите или от Небето, стага то да им е било спестено на думи.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

You may use these HTML tags and attributes: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>