Някои прилики на България със света

 

 

 

По повод филма на БНТ “Народен дом на терора” – между многото факти, бе споменато и за кражбата ( експроприацията) на богатството на “гадовете”, “враговете на трудовия народ”. И бе казано, че в тъмни нощи бригади са крали буквално от домовете на всички по-лични Българи. И трябва да си признаем – България с нищо не била по-различна в историята си от моделите, през които са функционирали диктаторските режими по света. Идеологията, етикетите са само прикритие за умовете.

Искам да добавя, че във нацистка Германия Хитлер е разрешавал на всички негови последователи когато вземат властта да крадат с простия довод – “те са наши сподвижници, те са ни повярвали, сега е време те да бъдат възнаградени”. И никой от кралите богатството на евреи и заможни германци не е бил закачан. Хитлер и нацизма са ползвали всички възможни инструменти за създаването на новото “лидерство”, чиято единствена задача е било създаването на расовата държава на арийците – митологема за изключителността на германците, друга форма на патриотизма.

Приликата на Българската диктатура на това битово, ниско ниво е само един миниатюрен детайл от голямото съвпадение на механизмите, през които функционира всеки режим, крепящ се на бърза смяна на стария елит и създаването на нов, в името на неговото устойчиво функциониране.

Гузността на кралите ги е правела още по-големи поддръжници на фюрера и на режима. Власт, крепяща се на необразованост, инстинкти и страхове.

Същото правят и руските болшевики, когато успяват да установят своята власт. Пролетарските бригади на примитивни, прости, неучили хора унищожават цвета на Русия по всички възможни начини – физически, материално, морално – през всички форми на унижение и отказ от право на развитие на оживялите представители (наследници) на “буржоазията” – заможни граждани или земеделци ( по руски и по нашенски – “кулаци”).

В България този “челен опит” е бил ползван богато и именно той е моделът, по който са унищовани представителите на мислещите, заможните, онези, които са били възможната опозиция на новия режим. А най-меката, най-перфидната форма на унижение бе отказа от достъп до образование – през прословутите бележки за добър произход от ДСНМ (Димитровски Съюз на Народната Младеж). Изселванията са другата форма на откъсване от корените на тези, които са формално “невинни”, но потенциални източници на несъгласни мисли.

Впрочем, без да си историк, а само малко по-четящ (и малко мислещ) става очевидно, че всички деспотии, диктатури – фашизъм, комунизъм, националистически национални oбсесии са приличащи си, те са буквално еднакви в елементите си при налагането на лицата на новите “победители” – традиционно хора, намиращи се в ниските етажи на довчерашния политически режим – целящи само едно – налагане на образи на победители и на успели, хора, чиито достоинства не са интелектуални или човешки, а крепящи се на вярност, слугинаж, притворство и осъзната ненужност да мислиш. Създаване на мрежа от покорство, осигуряваща властта на дучето, фюрера, националния лидер.

Механизмите, през които функционира всяка диктатура са едни и същи и са свързани с човешката психология и начините, през които функционира тя. Насаждане на страх у “ниските слоеве”, гузност у сподвижниците, създаване на система от пропагандни рупори, повтарящи верните мисли. Купуване на конформистите и превръщането им в образи на успеха и приемствеността със стария режим. И всичко това, гарнирано с лъжи за “врага”. И страх, страх, много страх. И много, много патриотизъм, черпещ сили и доводи от митологична, родена от пропагандата “история” – рай за примитивните и неучилите, послушните “умове”.

Нищо ново – просто за сетен път ние “откриваме” – злото и посредствеността не са изобретателни в творенията и средствата си.

Дали народите учат уроците от повтарящата се история – всъщност това е другият вечен въпрос.

This entry was posted in Uncategorized by Jurii Jordanov. Bookmark the permalink.

About Jurii Jordanov

Винаги съм мечтал да пиша. И никога не ставаше освен позната младежка графомания, произвела доста стихове и останали живи и днес в едни пожълтяли листове. После животът ме подкара в своя коловоз - и от инжинер, после програмист, станах търговец на своя труд, а сега - "капиталист", ерго - сам отговарящ за себе си и за няколко десетки съдби на моите служители. Писането остана желание до момента, в който през 2013, България се събуди. Вярно бе и е "колкото-толкова", но се събужда и днес. Има една мисъл на Джакомо Леопарди, писал и мислил за хората и поведението им през XIX век, която най-добре описва това, което си мисля, че е най-важното в живота ни - Истината. Най-мразени са винаги тези, които са искрени и наричат нещата с техните имена. Това е непростим грях за човешкия род, който мрази не толкова злосторника или самото зло, колкото този, който го назовава.. Така че злосторникът често получава богатство, почести и власт, а назовавалият го е качен на бесилото, защото хората са винаги готови да понесат всяко нещо от другите или от Небето, стага то да им е било спестено на думи.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

You may use these HTML tags and attributes: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>