Докладът от Брюксел е мистификация

 

 

 

Наши доверителни източници твърдят, че доклад за състоянието на България, писан наскоро, няма. Текстът, подмушнат на публичността, е литературна мистификация, описвана от злонамерени като съществуващ юридически текст. Тези изводи се потвърдават от проведена анкета по улиците на Брюксел – мястото, обявено за източник на фамозния текст.

При проведена анкета в града на облекчващото се постоянно човече от една малко шадраванче 99,99% от попитаните граждани на Белгия са дали отговор, че не знаят за какво става дума когато са чули България, доклад, състояние.

Повече от 51,4% от попитаните са попитали Кой доклад?, коя България?, какво състояние?. И са побързали да си тръгнат от мястото на анкетирането, заети със своите мисли, демонстрирайки тотално безразличие към нашата изстрадала страна.

Някои от попитаните са говорили освен на белгийски и на френски – език, който напомня на турския за Българите-патриоти. Изследователите правят извод, че белгийците не са и патриоти, допускайки да ползват и днес езика на бившите си поробители.

Чути са били подобни отговори на Австрийски, Нидерландски и Испанскки – все езици на бивши Белгийски поробители.

Изводът, който правят нашите доверени изследовтели е един – от хора, които не уважават минапото си, ние добър съвет няма как да получим. Вероятно ще чуем съвети от неосвободили се роби или лъжи.

С висока степен на убеденост, изводът, който се налага от здравия разум е – доклад няма, това е пр атака. Шумът напразно се вдига за да се премести общественото внимание от важната промяна в кабинета – смяната на професора, който обиколи всички телевизии – в илюстрация на закъснялата битка за добра комуникация и размятане на цифри – някакви милиарди. След дъжд качулка.

This entry was posted in Uncategorized by Jurii Jordanov. Bookmark the permalink.

About Jurii Jordanov

Винаги съм мечтал да пиша. И никога не ставаше освен позната младежка графомания, произвела доста стихове и останали живи и днес в едни пожълтяли листове. После животът ме подкара в своя коловоз - и от инжинер, после програмист, станах търговец на своя труд, а сега - "капиталист", ерго - сам отговарящ за себе си и за няколко десетки съдби на моите служители. Писането остана желание до момента, в който през 2013, България се събуди. Вярно бе и е "колкото-толкова", но се събужда и днес. Има една мисъл на Джакомо Леопарди, писал и мислил за хората и поведението им през XIX век, която най-добре описва това, което си мисля, че е най-важното в живота ни - Истината. Най-мразени са винаги тези, които са искрени и наричат нещата с техните имена. Това е непростим грях за човешкия род, който мрази не толкова злосторника или самото зло, колкото този, който го назовава.. Така че злосторникът често получава богатство, почести и власт, а назовавалият го е качен на бесилото, защото хората са винаги готови да понесат всяко нещо от другите или от Небето, стага то да им е било спестено на думи.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

You may use these HTML tags and attributes: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>