Родината на богомилите

 

 

 

В земята, родила Богомилите, нещо не е както трябва. И въпреки поне(!) тринадесетвековната ни история, великото и тъжно понякога наше минало, славата и тъгата, които са всъщност уроци, осмислянето на историята не спори.

Казват, че така било и по света, и другите народи били трудни ученици. Но ако бе така – защо в състезанието с другите народи сме в ролята на зрители или губещи. А успехите ни се случват въпреки средата, въпреки съпротивата на окопалите се в миналото?

Ние живеем в странна конструкция на паралелна на нормалността реалност – фатален, кръвосмесителем микс от илюзии, гордост, егоизъм и свещена простотата, тук там поръсена със сълзите на боговете, които не плачат за нас, но ние силно вярваме, че сме богоизбрани.

Ако не бе въведен валутния борд, днес България щеше да изживява за втори път добре познатото от нашето минало и ставащото сега в Русия.

При все, че БНБ е било винаги присъдружна на властта, допускайки КТБ в условията на Валутен борд, ние продължаваме да живеем като щастливи островитяни, тешейки се с местните примери и вярвайки в нашата богоизбраност.

Тъжният извод от историята е, че тя никога не е повтаря едно към едно, а ако нещо става уж по същия сценарий или драматургия, то никога не е същото, защото светът е променил се, сменил е хиляди детайли, които взрените в миналото и живеещи днес с илюзии и ренисценции нямат сетивата, знанията и получената от тях свобода, да за зебележат.

Светът е по-свързан от всякога и днешната наша икономика е много по-зависима от състоянието на световните икономически процеси.

И ако през 1997 ние се спасихме с относително лесни действия, а хората имаха в мислите си само пресните спомени от комунизма, днес е доста различно. Натрупаните десетилетия инерции и минимални или несъществени промени, сред свят, който се предвижва напред бурно, положиха между България и световната нормалност огромна траншея, канал, по чиито води не се носят труповете на враговете ни (такиви всъщност ние нямаме), там се виждат само носени от все по-бурните вълни труповете на нашите илюзии за чаканите отвън или прииждащи от чужбина спасители.

Днес, като никога, идеологиите нямат никакво значение. Обединителни каузи, работещи преди двадесет години, през мразене или делене на комунисти и анти-комунисти, не работят. Онова, което трябва и може да ни спаси или предпази от по-сериозните уроци (изречено меко, неплашещо, добронамерено) които биха дошли за невярващи и са реалност за зрящите, са правилата, валидни за всички.

Осъзнато или не, България се разделя с последната, най-голямата и болезнена илюзия, че животът от само себе си променя нещата, а ние сме прости и щастливи потребители или консуматори.

Силно мечтаното съгласие, позитивизма, стабилността не идват без ясното разбиране на мнозинството от Българите, че така повече не може да се продължава. Вероятният, познат и от света, опит за подобно очевидно прозрение от нужна ни промяна не идва с движение за масови седенки или обучителни курсове за проглеждане.

Ако Българското лидерство, това, което е то днес, където и да стои по невидимата стълбица на видимите и невидими авторитети, не осъзнае своята роля в процеса на неизбежна не просто реформа, кърпеж, донаждане или снаждане, а радикална промяна, България я чака незавидната съдба на учеща уроците по най-нелесния начин – през онова, което децата ни знаят от нашите разкази – отпадащи социални функции на държавата и масово недоволство на хората от ставащото, неразбрано от медиите и нежелаещите да разберат фактите лидери.

Няма богомили народи, няма изключения, няма застраховка за островна и щастлива изключителност.

Няма такъв живот и не е имало никога траен и устойчив свят на масово вдетинени.

This entry was posted in Uncategorized by Jurii Jordanov. Bookmark the permalink.

About Jurii Jordanov

Винаги съм мечтал да пиша. И никога не ставаше освен позната младежка графомания, произвела доста стихове и останали живи и днес в едни пожълтяли листове. После животът ме подкара в своя коловоз - и от инжинер, после програмист, станах търговец на своя труд, а сега - "капиталист", ерго - сам отговарящ за себе си и за няколко десетки съдби на моите служители. Писането остана желание до момента, в който през 2013, България се събуди. Вярно бе и е "колкото-толкова", но се събужда и днес. Има една мисъл на Джакомо Леопарди, писал и мислил за хората и поведението им през XIX век, която най-добре описва това, което си мисля, че е най-важното в живота ни - Истината. Най-мразени са винаги тези, които са искрени и наричат нещата с техните имена. Това е непростим грях за човешкия род, който мрази не толкова злосторника или самото зло, колкото този, който го назовава.. Така че злосторникът често получава богатство, почести и власт, а назовавалият го е качен на бесилото, защото хората са винаги готови да понесат всяко нещо от другите или от Небето, стага то да им е било спестено на думи.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

You may use these HTML tags and attributes: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>