За “интелигентността”

 

 

Вероятно сте забелязали, че всички демагози се позовават на интелигентността на публиката им, която посрамена от мисълта дори да бъде уличена, че е проста, трябва да се съгласи.

Разказано по друг начин – всяко несъгласие, дори малко съмнение с правилните мисли е проява на неинтелигентност (явна глупост), врагуване, път към скандал.

А кой иска де е прост, глупав, тъп в очите на умните, тея дето говорят пред микрофоните и камерите?

Това го иска и търси в реакциите на аудиторията си популистът-демагог, разбира се.

Очевидната игра с нагласите, с комплексите, наслоените в годините само-осъждащи ни мисли днес са обърнати срещу нас и бъдещето на България.

На България й наистина трябва позитивизъм, несамоунищожителни мисли, но нам са нужни и честни самооценки, ясна и честна представа кои сме, кои са нашите предимства, кои са нашите недостатъци, къде грешим и как де се променим, за да не повтаряме вечно своя кръг на обречени и самозаключили се в своя цивилизационен развъдник, намиращ се много далече от демократичната нормалност.

Днес Попова призова да сме интелигентни. Мнозина неинтелигентни не я разбират, признавайки честно, че са очевидно не на нейната институционална и интелектуална висота.

This entry was posted in Uncategorized by Jurii Jordanov. Bookmark the permalink.

About Jurii Jordanov

Винаги съм мечтал да пиша. И никога не ставаше освен позната младежка графомания, произвела доста стихове и останали живи и днес в едни пожълтяли листове. После животът ме подкара в своя коловоз - и от инжинер, после програмист, станах търговец на своя труд, а сега - "капиталист", ерго - сам отговарящ за себе си и за няколко десетки съдби на моите служители. Писането остана желание до момента, в който през 2013, България се събуди. Вярно бе и е "колкото-толкова", но се събужда и днес. Има една мисъл на Джакомо Леопарди, писал и мислил за хората и поведението им през XIX век, която най-добре описва това, което си мисля, че е най-важното в живота ни - Истината. Най-мразени са винаги тези, които са искрени и наричат нещата с техните имена. Това е непростим грях за човешкия род, който мрази не толкова злосторника или самото зло, колкото този, който го назовава.. Така че злосторникът често получава богатство, почести и власт, а назовавалият го е качен на бесилото, защото хората са винаги готови да понесат всяко нещо от другите или от Небето, стага то да им е било спестено на думи.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

You may use these HTML tags and attributes: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>