Вместо епитафия

 

 

 

Днес, 2 януари 2016,  започнах да пиша и почти бях свършил един кратък текст-епитафия за масовите медии, движещи се като глутница сред мислите на драгите зрители и търсещи жертвите във всеки възможен медиен ъгъл, медийна рътлинка или долчинка.

Накрая, сякаш нарочно, а всъщност без да искам, с две движения на пръста, текстът изчезна. Без да виждам велика съдбовност в тая позната дребна историйка, Българските медии не заслужават да получат описана от нас, потребителите им, дори епитафия. Те просто се грижат, в нелепа надпревара да я дописват – през безумни новини, които обиждат здравия смисъл на онези, на които уж служат – своите (техните) – зрители, читатели, слушатели.

Формално гледано, в българската медийна среда работят сатанисти, само-убийци, хора, дълбоко мразещи, дори ненавиждащи живота. Но това не е вярно. Логичното обяснение е вероятно просто – те, журналистите, са професионалисти, работещи достойно за парите си, а тези дето им сипват да пият на екс тази отрова са хора не живеещи тук, на земята. И като във всеки експеримент с мишки или други животни, в името на науката и някакво тяхно бъдеще правят експерименти, които напомнят опитите на д-р Менгеле, правени също в името на чистата наука.

Със сигурност – тези медии не служат на България и нейното бъдеще.

Ако към описаната по-горе картинка, добавим и постиженията на “новия” журналистичски стил – на оралната журналистика, ние можем да бъде спокойни – дори умерено уважаващите некиселия вкус в мислите си, ще напускат тая оргия, дописвайки с отсъствието си упоменатата авто-епитафия.

Историята е търпелива, тя постоянно “преподава”, но не дава много нови уроци. Животът винаги побеждава в Историята.

Другото име на Живота е Истината. Явно днес ненужна.

This entry was posted in Uncategorized by Jurii Jordanov. Bookmark the permalink.

About Jurii Jordanov

Винаги съм мечтал да пиша. И никога не ставаше освен позната младежка графомания, произвела доста стихове и останали живи и днес в едни пожълтяли листове. После животът ме подкара в своя коловоз - и от инжинер, после програмист, станах търговец на своя труд, а сега - "капиталист", ерго - сам отговарящ за себе си и за няколко десетки съдби на моите служители. Писането остана желание до момента, в който през 2013, България се събуди. Вярно бе и е "колкото-толкова", но се събужда и днес. Има една мисъл на Джакомо Леопарди, писал и мислил за хората и поведението им през XIX век, която най-добре описва това, което си мисля, че е най-важното в живота ни - Истината. Най-мразени са винаги тези, които са искрени и наричат нещата с техните имена. Това е непростим грях за човешкия род, който мрази не толкова злосторника или самото зло, колкото този, който го назовава.. Така че злосторникът често получава богатство, почести и власт, а назовавалият го е качен на бесилото, защото хората са винаги готови да понесат всяко нещо от другите или от Небето, стага то да им е било спестено на думи.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

You may use these HTML tags and attributes: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>