Из рецептурника за гурме публичност

 

 

 

Или как се доомесват объркани мисли
(рецептурник за гурме публичност)

1. Сложи верни тези в объркана мисъл.
2. Сложи верни мисли в неверен приносител.
3. Кажи истините в най-неподходящия момент.
4. Сложи лъжи в устата на уж праведен любител на истината.
5. Сложи в едно изречение две, взаимно отричащи се тези и остави многоточие в изречението….
6. Наречи черното – бяло, а бялото – черно, после се усмихни много значително.
7. Покани двама “автентични” носители на “техните си тези” и ги остави да се надвикат – който квото разбрал, ако е схванал, че имало уж разговор.
8. Сложи благи думи в устата на биткаждия с гаменски профил – хуманизирай лошото за миг, разколебай мненията.
9. Повтори хиляда пъти – “всички са маскари”
10. Пусни ангелско интервю с дявол.
11. Пусни дяволско интервю с ангел.
12. Пусни хиляда профанизиращи разговора покрай професионалното и задълбоченото.
13. Издигни в култ посредственото, сложи му светещи очи да светят и в мрака на незнанието.
14. Говори, говори, говори – и открадни времето на другите. Обещавайки на всеки пет минути, “сега завършвам малко проточилото се мое изявление”.
15. Усмихвай се (не)ехидно, говорейки ехидно и сложно.
16. Бъди великодушен към умните и не го крий, покажи им го.
17. Покани на дискусия най-неподготвения приносител на тезата.
18. Сложи думите на похвала за умния/честния в устата на глупавия/лъжливия, окепази го
19. Удави доброто в невидимост, издигни лошото или копието в ранг на успех.
20. Покани най-посредствения и го легитимирай. После повтори – ще се издигне в очите на драгите зрители.

21. списъкът е безкраен

To be continued, personally

This entry was posted in Uncategorized by Jurii Jordanov. Bookmark the permalink.

About Jurii Jordanov

Винаги съм мечтал да пиша. И никога не ставаше освен позната младежка графомания, произвела доста стихове и останали живи и днес в едни пожълтяли листове. После животът ме подкара в своя коловоз - и от инжинер, после програмист, станах търговец на своя труд, а сега - "капиталист", ерго - сам отговарящ за себе си и за няколко десетки съдби на моите служители. Писането остана желание до момента, в който през 2013, България се събуди. Вярно бе и е "колкото-толкова", но се събужда и днес. Има една мисъл на Джакомо Леопарди, писал и мислил за хората и поведението им през XIX век, която най-добре описва това, което си мисля, че е най-важното в живота ни - Истината. Най-мразени са винаги тези, които са искрени и наричат нещата с техните имена. Това е непростим грях за човешкия род, който мрази не толкова злосторника или самото зло, колкото този, който го назовава.. Така че злосторникът често получава богатство, почести и власт, а назовавалият го е качен на бесилото, защото хората са винаги готови да понесат всяко нещо от другите или от Небето, стага то да им е било спестено на думи.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

You may use these HTML tags and attributes: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>