След атентатите

 

 

 

Дано усещането за вечност, опаковано като самоцелно животарство, толкова добре практикувано днес, се окаже напускащо ни и оставящо територия за по-големите неща, надхвърлящи нашите мащаби.

Дано се замислим за малките неща, които могат да помогнат на другите около нас, лишавайки се от нещо. Свободата е вътрешно състояние, а не демонстрации на привидни убеждения или шумни компенсации на вътрешни недостизи.

Дано спорът между енергията на притворността и силата на вътрешните, дълбоки убеждения, приключи по-скоро и ни завърне в територията на човешкото.

Дано празникът на безкрайните публични демонстрации на съпричастност с модерен хастар, видим от лицето на модерните дрехи от думи и действия, по-скоро приключи.

Дано осъзнаем, че вечните истини са вечни и днес, въпреки всеобщото публично убеждение за нетленост и безнаказаност.

Дано човекът разбере по масово какво е да си човек.

Дано се върнем в себе си и при себе си.

This entry was posted in Uncategorized by Jurii Jordanov. Bookmark the permalink.

About Jurii Jordanov

Винаги съм мечтал да пиша. И никога не ставаше освен позната младежка графомания, произвела доста стихове и останали живи и днес в едни пожълтяли листове. После животът ме подкара в своя коловоз - и от инжинер, после програмист, станах търговец на своя труд, а сега - "капиталист", ерго - сам отговарящ за себе си и за няколко десетки съдби на моите служители. Писането остана желание до момента, в който през 2013, България се събуди. Вярно бе и е "колкото-толкова", но се събужда и днес. Има една мисъл на Джакомо Леопарди, писал и мислил за хората и поведението им през XIX век, която най-добре описва това, което си мисля, че е най-важното в живота ни - Истината. Най-мразени са винаги тези, които са искрени и наричат нещата с техните имена. Това е непростим грях за човешкия род, който мрази не толкова злосторника или самото зло, колкото този, който го назовава.. Така че злосторникът често получава богатство, почести и власт, а назовавалият го е качен на бесилото, защото хората са винаги готови да понесат всяко нещо от другите или от Небето, стага то да им е било спестено на думи.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

You may use these HTML tags and attributes: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>