Само изкуството може

 

 

Само изкуството може да поеме и събере в себе си цялата любов на Българите към България.

Реалността се оказва по-естествена и все по-натурална. Ако всички песни, поеми и дитирамби можеха да се съберат и да се превърнат в реалност, около нас щеше да бъде като химна – замен рай. Но не би. Реалността е все по-малко поетична и може би е за добро.

Проблемът с това, че България може да бъде земен рай, остава. Една шепа народ, колкото част от един мегаполис, населява прекрасна земя, която може да ражда плодове и ражда хора като по всички успели страни. Същата земя, заради сятите раздори сред своите хора, гони добрите по чуждите земи, а ний, останалите тук, все сме жертви на другите, лошите.

И текстът на химна си остава блян, намиращ се на пет години дистанция от това да стане реалност. Инак сме патриоти, обичаме България, душа даваме за нея – една от многото явно, като животите на котките.

А душа на България не остана, но темата не е поетическа, а рационална.

This entry was posted in Uncategorized by Jurii Jordanov. Bookmark the permalink.

About Jurii Jordanov

Винаги съм мечтал да пиша. И никога не ставаше освен позната младежка графомания, произвела доста стихове и останали живи и днес в едни пожълтяли листове. После животът ме подкара в своя коловоз - и от инжинер, после програмист, станах търговец на своя труд, а сега - "капиталист", ерго - сам отговарящ за себе си и за няколко десетки съдби на моите служители. Писането остана желание до момента, в който през 2013, България се събуди. Вярно бе и е "колкото-толкова", но се събужда и днес. Има една мисъл на Джакомо Леопарди, писал и мислил за хората и поведението им през XIX век, която най-добре описва това, което си мисля, че е най-важното в живота ни - Истината. Най-мразени са винаги тези, които са искрени и наричат нещата с техните имена. Това е непростим грях за човешкия род, който мрази не толкова злосторника или самото зло, колкото този, който го назовава.. Така че злосторникът често получава богатство, почести и власт, а назовавалият го е качен на бесилото, защото хората са винаги готови да понесат всяко нещо от другите или от Небето, стага то да им е било спестено на думи.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

You may use these HTML tags and attributes: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>