Гузността да обичаш България искрено

 

 

 

Разговорът, който тече по българските медии за това има или няма хибридна война на Русия срещу България е един дълго и съзнателно отлаган публичен размисъл за това кои сме ние днес.

Този диалог на крещящи, разпенени руски поклонници и на другите, про-европейски ориентираните и поставени в ролята на гузни Българи е разговор за устойчивостта на нашия, Български национален цивилизационен избор.

Кресливостта на диалога, налаган от руските “почитатели” тук е по същество избор на времето, в което искаме да живеем заедно. Въпросът, изглеждащо опростен е: В кой век искаме да живеем? В XXI-ви или в XIX-ти или началото на XX-ти?

Историческият прозорец, когато доверието, създавано след 1991 бе взаимноизгодно, се затваря. България е в ситуация на първия си осъзнат, колективен избор – с бъдещето или с миналото? С прогреса, свободата, частната инициатива в условията на истинска конкуренция или в свят на делегирани богати и масова бедност.

Днешната Българска “терминологична драма” има или няма “хибридна война” срещу България е изпит на историческата ни грамотност и на искрения ни патриотизъм, далече от всякакво изпотено патриотарство.

Този разговор нямаше да бъде толкова “нервен”, пълен с историческа пяна ако в България имаше истинска средна класа и свободни медии. В условията на контролирана бедност и контролирани медии България е поставена до стената да вземе своя урок отново в условията на вихрено летяща история на света.

Въпросът защо днес България е тази, защо лидерството е разделено в оценките си за ставащото, защо рефлексите да се наведем, да се снишим и това да е автентично, приемливо публично поведение остават без ясен публичен отговор.

Вина за днешната Българска драма имат всички “десни”, които поемайки ролята на водещи, даващи пример с действия и политически жестове не спряха и не спират да произвеждат двусмислени послания за Българския избор към драгите зрители.

Дълбоките исторически, икономически и логично политически, резултати на Българската “толерантност” към Русия, натрупани в поне 150 години назад, днес се превръщат в сметката, която ние трябва да си дадем сами, радактирали текста й колективно в годините назад.

Използвайки захабените, но очевидни аргументи, ще повторя казаното от всички смислени – защо всички емигрират в “еврогейския свят”, а не тичат в Русия? Кому е чисто икономически изгодно да не си търси и намира късмета в по-хубавите земи, вместо да тича при “прогнилите” на запад?

Нима в епохата на рационалността хората са станали вкупом ирационални?

Колкото пъти прочета, че Жерар Депардьо или някой друг залязващ западен великан, звезда, поискал жителство в “рая”, веднага се сещам, че тези тези хора, разглезени от парите и от явно тръгналата си и бивша (вече) доходна слава, просто продават остатъците от образите си на пазара, където това е ценено. Миналото продава себе си на потребителите на минало и реминисценции.

Тъжното на днешната (и не само днешна) наша и световна реалност е, че двуличието, което е част от ставащото по света, си тръгва последно. А ако си тръгне – все нещо остава в човешката природа, която недоверчиво не приема видяното за чиста монета, и с право.

Способността да мислим е наша даденост, но все повече и наша първа задача. Без образование и без искрено лидерство, без ясни избори, ние ще продължим да се въртим в кръг, не искайки да погледнем и видим очевидното у успелите народи.

Образованието дава азбуката, кодовете, които ни позволяват в главите ни да влизат чужди мисли, тоест да тече процес на постоянен конфликт между традиционните ни престави и чуждите гледни точки към уж вижданото “еднакво”.

България е част от ЕС и е член на НАТО, но това не са билети за първия ред на световното представление или абонамент за роля на сцената. България и Българите се нуждаят от любов и от много, много образование. Единствените пари и средства, вложени и върнали се са парите, инвестирани в модерно образование. Всички успели държави и техните примери, истории го разказват и потърждават хилядократно. Дори ако не знаем тая световна очевидност – нека големците ни да попитат книгите, историите на успеха и днешните факти на успялите държави – без разлика религия, география и времето на старта на тяхното събуждане. Никога не е късно да бъде осъзнато. Но е все по-трудно да побеждаващ с неуки, евтини, объркани и оцеляващи тела, заменили духа с тялото.

Ако Българите не бяха в днешната си роля на ошашавени жертви, днес разговорът за картината в света и оценките ни щеше да бъде неимоверно по-лесен и по-кратък.

Хибридните думи заместиха смисъла на разума – днес плащаме цената за своята “неинформираност” и неграмотност, която става все повече буквална. И убиваща ни, пак буквално, и колективно, разбира се.

This entry was posted in Uncategorized by Jurii Jordanov. Bookmark the permalink.

About Jurii Jordanov

Винаги съм мечтал да пиша. И никога не ставаше освен позната младежка графомания, произвела доста стихове и останали живи и днес в едни пожълтяли листове. После животът ме подкара в своя коловоз - и от инжинер, после програмист, станах търговец на своя труд, а сега - "капиталист", ерго - сам отговарящ за себе си и за няколко десетки съдби на моите служители. Писането остана желание до момента, в който през 2013, България се събуди. Вярно бе и е "колкото-толкова", но се събужда и днес. Има една мисъл на Джакомо Леопарди, писал и мислил за хората и поведението им през XIX век, която най-добре описва това, което си мисля, че е най-важното в живота ни - Истината. Най-мразени са винаги тези, които са искрени и наричат нещата с техните имена. Това е непростим грях за човешкия род, който мрази не толкова злосторника или самото зло, колкото този, който го назовава.. Така че злосторникът често получава богатство, почести и власт, а назовавалият го е качен на бесилото, защото хората са винаги готови да понесат всяко нещо от другите или от Небето, стага то да им е било спестено на думи.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

You may use these HTML tags and attributes: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>