Цената

 

 

 

Да обичаш своята страна, която и да е тя, значи да работиш за нея всеки ден – анонимно, без очакване за акламации, плащайки своя дан и данъците си – таксата за това, че живееш на тази земя. И никога не забравяйки своя интерес като малка, невидима част от интересите на другите.

А ако си умен – ти имаш още по-голяма отговорност – пред себе си преди всичко, а после и пред другите. Умът е оръжие с двойна употреба – то може да пази, но може и да убива по-страшно от конвенционалното оръжие. Хладният ум убива душите, а телата остават да се учат, четейки над непонятните за неразбралите смисъла книги, житейски факти – в поредния изпит за порастване или предаване пред “реалностите”.

Лошият, самовлюбеният, егоистичничният интелект убива надежди, тоест бъдещето в ранимите и разколебаните души.

А ако си умен и образован, ти трябва да работиш за голямото, за бъдещето на другите, което никога не било друго освен повдигане на духа им, през примери на искреност и отдаденост.

Ние, уж умните, най-първи трябва да помним, че сме временни на тази земя, че тялото ни е само и единствено поселище, временно жителство на душата ни.

Най-истинските патриоти дори не осъзнават, че делата им имат и такова име. Те просто дават искрено. Те дори не знаят, че са наричани така от другите – те просто са хора, които дават. Останалото, онова, което масово виждаме е пропаганда и опиум от по-ново време – лъжлива реалност, пробутвана ни за факти.

Някога злото трябва да направи паметник на телевизора, днес радостта от това модерно средство за управление на семпли мисли е все още скрита. Има време.

Единствената обща надежда минава в това да забравим важността си, личната си значимост. Тая “драма” е вечната човешка дилема, която трудно решаваме и днес, лутайки се между лесния, “краткия” и “дългия”, “изморителен” успех и смисъла на думата победа.

Някои победи са най-големите загуби, но това никога не става ясно в момента на интервютата, хилядите лайкове на вдъхновените почитатели, които отиват след миг при следващия победител и неговите фойверки. После е късно – загубил си войната на цената на една победа в една битка.

Успех няма когато си сам.

This entry was posted in Uncategorized by Jurii Jordanov. Bookmark the permalink.

About Jurii Jordanov

Винаги съм мечтал да пиша. И никога не ставаше освен позната младежка графомания, произвела доста стихове и останали живи и днес в едни пожълтяли листове. После животът ме подкара в своя коловоз - и от инжинер, после програмист, станах търговец на своя труд, а сега - "капиталист", ерго - сам отговарящ за себе си и за няколко десетки съдби на моите служители. Писането остана желание до момента, в който през 2013, България се събуди. Вярно бе и е "колкото-толкова", но се събужда и днес. Има една мисъл на Джакомо Леопарди, писал и мислил за хората и поведението им през XIX век, която най-добре описва това, което си мисля, че е най-важното в живота ни - Истината. Най-мразени са винаги тези, които са искрени и наричат нещата с техните имена. Това е непростим грях за човешкия род, който мрази не толкова злосторника или самото зло, колкото този, който го назовава.. Така че злосторникът често получава богатство, почести и власт, а назовавалият го е качен на бесилото, защото хората са винаги готови да понесат всяко нещо от другите или от Небето, стага то да им е било спестено на думи.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

You may use these HTML tags and attributes: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>