Новината, която покълва в мислите

 

 

 

Не зная дали всички си даваме сметка за един “странен” факт. България, която винаги се е стремяла да живее нелегално, да се снишава, да бъде невидима, да се извинява или крие зад гърба на поредния бащица, да бъде с мушморошка външна политика, се оказа част от света. Изключвам шепата исторически епизоди, когато Българската национална и обединена воля е водела колективната ни съдба до буквалното възраждане на държавата и духа ни.

Учудващо, но факт. Все повече. Филмът за вечната наша жертвена трагичност и съдба на професионална жертва пада от екраните на нашите лични киносалони, в които прожекциите не спират поне 24 часа – дори когато сънуваме, ние гледаме филмите на своя живот и ставащото с нас и около нас, преработвано творчески – питайте психоаналитиците – те отговарят за сънищата.

Не зная дали тези мисли са добри или лоши за днешния наш, колективен прочит към настоящето и миналото, но тези думи са едно обещаващо основание и нов прочит на бъдещето за все повече будни и объркани, но търсещи отговорите хора тук – България не е анонимна и никога повече няма да бъде такава.

Краят на нашата анонимност, която бе доброволен избор, е все по-близо. В действителност новина няма – изкуството да се осмисля е нашата постоянна битка между утвърдените модели за света, крепящи ни живи, и срещата с “необяснимото”, непонятното в първия момент винаги.

Мислите абсорбират реалността тъй както есента готви семената за пролетта – с дъжд, сняг, със студени и топли сълзи. Бавно, отдалече, на порции, във верните пропорции и в името на вечния кръговрат на вечния живот, с другото свое, “забравено” име промяна.

Не е нужно да бъдеш пророк или тежък изследовател с мега титли зад или преди името си. Не е нужно да бъдеш тежък Учен. Да мислиш, да се съмняваш, да не се съгласяваш е наша, човешка даденост, дори призвание за всеки пожелал да ползва “правата” си. Просто трябва да мислиш – с какво вчерашния ни ден позволи да живеем днес именно така? Какво се случи на нашия “остров” та “идилията” ни си тръгва толкова бързо? Била ли е реалност тази идилия или истинскв виртуална, медийна “реалност”?

За справка – новините и “новините”, мненията и “анализите”, авторитетите и аФторитетите, бълващи “истини”. Обърканост, призиви, клетви, заплахи от тъмно и неясно бъдеще. Двусмисленост – до хлъзгавост. Няма “Пирогов” за счупени мисли. Има лични съдби – илюзии, грешки, размисъл и лекуване с въпроси и (евентуални) отговори.

Лошо бъдеще няма и никога не имало най-вече за умните, учените, съпричастните и най-вече мислещите рационално.

В категориите на процесите, явленията, причините, основанията, а не на ниво факти или нано-размишления, криещи мега-страховете от неразбираното – в условията на лисващо образование, налични зависимости и живот в митологии.

Искрено вярвам в написаното. Дано сме повече.

This entry was posted in Uncategorized by Jurii Jordanov. Bookmark the permalink.

About Jurii Jordanov

Винаги съм мечтал да пиша. И никога не ставаше освен позната младежка графомания, произвела доста стихове и останали живи и днес в едни пожълтяли листове. После животът ме подкара в своя коловоз - и от инжинер, после програмист, станах търговец на своя труд, а сега - "капиталист", ерго - сам отговарящ за себе си и за няколко десетки съдби на моите служители. Писането остана желание до момента, в който през 2013, България се събуди. Вярно бе и е "колкото-толкова", но се събужда и днес. Има една мисъл на Джакомо Леопарди, писал и мислил за хората и поведението им през XIX век, която най-добре описва това, което си мисля, че е най-важното в живота ни - Истината. Най-мразени са винаги тези, които са искрени и наричат нещата с техните имена. Това е непростим грях за човешкия род, който мрази не толкова злосторника или самото зло, колкото този, който го назовава.. Така че злосторникът често получава богатство, почести и власт, а назовавалият го е качен на бесилото, защото хората са винаги готови да понесат всяко нещо от другите или от Небето, стага то да им е било спестено на думи.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

You may use these HTML tags and attributes: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>