Войната на интерпретациите започна

 

 

 

Свалянето на руския бомбардировач, летял без подкрепа на други бойни самолети, от турски изтребител носи всички белези на най-сериозния предвоенен тест на света, случил се след края на Втората Световна Война. Карибската криза от 1962, почти забравена, днес изглежда като игра, не само защото ние сме живи свидетели на ставащото, а кризата е известна на мнозинството днешни жители на земята от книги или от прочетени статии.

Засега ние виждаме започналата гореща война на интерпретациите на случилото се в световните медии.

Светът продължава да живее в реалност, която справедливо започнахме да наричаме “Студен мир”, заменил още незабравената Студена война.

Да си неутрален, безразличен, дистанциран днес става все по-трудно.

Да не мислиш за причините, за историческите и натрупалите се като планини от обстоятелства за ставащото днес със света, е все по-трудно.

Да бъдеш излъган, подведен, подваластен на страховете и пропагандата им, става все по-лесно. Зная само, че в такива моменти, всички са жертви. Мними и истински. Обикновено най-ползваното от крещящите агитатори е чувството-съюзник (на крещящите) у зрителите, слушателите и читателите е най-човешкото ни качество – искреното наше съчувствие, което понякога е (и)рационално подменено с “подпомогнати” илюзии или визуализации на “истини”.

Да опазим мислите си от агресията на най-гласовитете, най-”обективните наблюдатели”, викащи силно точно сега в момента, когато хората формират представата си за станалото оттук нататък – друга задача ние нямаме. Тези мигове са осъзнато важни от всички гео-политически играчи – справка летящите към нас новини.

Всъщност това е нашето опазване от съзнателната, дирижирана медийно суматоха, стояща между разума и размисъла, между емоциите, пристрастията, прекодираните в убеждения нагласи и осмислянето, осъзнаването на всичко, което тича към сетивата и мислите ни сега.

Да издаваме присъди е най-нелепото сега, в първия момент след научаването на факта, водещ шлейф, дори порой от детайкли, интерпретации, истини и полу-истини.

“Присъдата” ни, дарена от Господ е да мислим, е доживотна. Мислим ли – ние сме живи – това го казал някой мъдър живял преди нас на земята. Същата земя, която днес пак се тресе от тътена на световните тектонични процеси, които ние трескаво абсорбираме през животите си и осъзнатостта си, все по-нужна ни…

Текстът бе публикуван първо във факел.бг: http://www.fakel.bg/index.php?t=4880

 

This entry was posted in Uncategorized by Jurii Jordanov. Bookmark the permalink.

About Jurii Jordanov

Винаги съм мечтал да пиша. И никога не ставаше освен позната младежка графомания, произвела доста стихове и останали живи и днес в едни пожълтяли листове. После животът ме подкара в своя коловоз - и от инжинер, после програмист, станах търговец на своя труд, а сега - "капиталист", ерго - сам отговарящ за себе си и за няколко десетки съдби на моите служители. Писането остана желание до момента, в който през 2013, България се събуди. Вярно бе и е "колкото-толкова", но се събужда и днес. Има една мисъл на Джакомо Леопарди, писал и мислил за хората и поведението им през XIX век, която най-добре описва това, което си мисля, че е най-важното в живота ни - Истината. Най-мразени са винаги тези, които са искрени и наричат нещата с техните имена. Това е непростим грях за човешкия род, който мрази не толкова злосторника или самото зло, колкото този, който го назовава.. Така че злосторникът често получава богатство, почести и власт, а назовавалият го е качен на бесилото, защото хората са винаги готови да понесат всяко нещо от другите или от Небето, стага то да им е било спестено на думи.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

You may use these HTML tags and attributes: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>