Култът към живота

 

 

 

Опитът на Израел на живот на цяла държава в условия на постоянна война, явно ще се превръща и в Европейска и световна реалност. Все по-очевидно е, че дефинициите за мир и война ще се пренаписват от света.

До завръщането ни до света, в който си мислехме, че живеем наистина, пред всички нас има път, много дълъг път. Път на осъзнаване на реалността и лишаване от много илюзии, наричани днес факти.

Всяка религия или идеология, тълкувани крайно, самоцелно, доктринерски накрая стигат до фанатизма и отричането на хуманността като единствен смисъл на живота. Култът към живота трябва да бъде единственият култ, живеещ на земята.

Демистификацията на виртуалното, измисленото, пожеланото да бъде видяно като материално и очевидно е онова разстояние, което ние ще трябва изминем “назад”, връщайки се към себе си.

Усещането за мир, щастие и успехи ще си променят образите в мислите и представите на милиарди жители на земята.

Настъпва едно истинско, дълбоко и колективно завръщане към стойностите, забравени в досегашния карнавал и разгул.

Думичката съпричастие, думата солидарност ще напуснат пролетарските си тълкувания или интерпретации и ще ни върнат в себе си, през мислите за ценностите, които са позволили човешката цивилизация да има и днес.

Няма война, която да оправдава себе си, но и няма смисъл от съгласие, което да се крепи на компромис между доброто и злото, прикривано с мълчание. Светът трябва да опази себе си, успявайки да раздели сивото, безличното и нюансите му на ясните черно и бяло, опазвайки разума си.

Навикът да се живее с хиляди нюанси на сивото ни убива. И това е все по-видно от все повече хора на земята.

Все повече разбираме, че светът не е същият, а думите, описващи тази промяна са не прости думи, а очевидна реалност за зрящите и чувствуващите, но непременно и мислещи хора.

LikeComment

This entry was posted in Uncategorized by Jurii Jordanov. Bookmark the permalink.

About Jurii Jordanov

Винаги съм мечтал да пиша. И никога не ставаше освен позната младежка графомания, произвела доста стихове и останали живи и днес в едни пожълтяли листове. После животът ме подкара в своя коловоз - и от инжинер, после програмист, станах търговец на своя труд, а сега - "капиталист", ерго - сам отговарящ за себе си и за няколко десетки съдби на моите служители. Писането остана желание до момента, в който през 2013, България се събуди. Вярно бе и е "колкото-толкова", но се събужда и днес. Има една мисъл на Джакомо Леопарди, писал и мислил за хората и поведението им през XIX век, която най-добре описва това, което си мисля, че е най-важното в живота ни - Истината. Най-мразени са винаги тези, които са искрени и наричат нещата с техните имена. Това е непростим грях за човешкия род, който мрази не толкова злосторника или самото зло, колкото този, който го назовава.. Така че злосторникът често получава богатство, почести и власт, а назовавалият го е качен на бесилото, защото хората са винаги готови да понесат всяко нещо от другите или от Небето, стага то да им е било спестено на думи.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

You may use these HTML tags and attributes: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>