Мечтая

 

 

 

Мечтая за деня, в който Българската държава най-накрая реши, че на България й е нужен още един празничен ден, но не на друго – а на духа ни и вярата в доброто бъдеще, по пътеката му към знанието, другаруващо весело с вечното човешко любопитство.

Празник, искрено Български, дълбоко местен, и свързан с вярата, че промяната е истинската будност!

Един ден, в който Българите, пожелали да се сетят за корените ни и основанията днес да ни има като народ, са празнично и честно, непредвзето усмихнати.

Да се сетят за онези, които са сторили своите неосъзнати тогава, делнични дела, разбирани от нас, техните наследници като чудеса и истински примери на човешка воля и обич към България и езика ни.

Мечтая за министър-поет или белетрист – каквито е имало в едни други исторически и нелесни времена в нашата история. Мечтая за хора, които си връщат медалите и ордените когато суетата пожелае да ги окичи с пустотата си.

Мечтая за това в телевизора и по сайтовете да виждам млади лица, на хора градящи, а не днешните опърпани опълченци на миналото.

Мечтая за хора, които когато пишат и са четени – техните думи да са много, много прости, ясно будни.

Мечтая за това лицето на Българския дух да е младо, а не днешното – прашно и посипано с бръчките на компромисите и сделките.

Мечтая най-накрая богатите да бъдат истински българи, а не кукли на червени или други конци. Искрено даващи част от спечеленото за да помагат младите будни около тях.

Мечтая за една будна, проста и успяваща Европейска България!

В тая България Денят на будителите ще е истински празник.

This entry was posted in Uncategorized by Jurii Jordanov. Bookmark the permalink.

About Jurii Jordanov

Винаги съм мечтал да пиша. И никога не ставаше освен позната младежка графомания, произвела доста стихове и останали живи и днес в едни пожълтяли листове. После животът ме подкара в своя коловоз - и от инжинер, после програмист, станах търговец на своя труд, а сега - "капиталист", ерго - сам отговарящ за себе си и за няколко десетки съдби на моите служители. Писането остана желание до момента, в който през 2013, България се събуди. Вярно бе и е "колкото-толкова", но се събужда и днес. Има една мисъл на Джакомо Леопарди, писал и мислил за хората и поведението им през XIX век, която най-добре описва това, което си мисля, че е най-важното в живота ни - Истината. Най-мразени са винаги тези, които са искрени и наричат нещата с техните имена. Това е непростим грях за човешкия род, който мрази не толкова злосторника или самото зло, колкото този, който го назовава.. Така че злосторникът често получава богатство, почести и власт, а назовавалият го е качен на бесилото, защото хората са винаги готови да понесат всяко нещо от другите или от Небето, стага то да им е било спестено на думи.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

You may use these HTML tags and attributes: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>