Края на (келе)пира

 

 

 

Вчера се завършиха първите безмесни избори. Изборите, на които победителите бяха видимо нещастливи вегетарианци по неволя. Лицата бяха тъжни, думите ритуални. Голямата загуба бе на БСП, партията, чиято възраст все повече няма значение.

БКП си тръгва 26 години от живота ни, тихо преливайки през всичките години кръв по ново заченатите ин вътре нея партии.

Днес, логично, кръводаряването е на финала. Кръв няма по вените на столетницата. И кърма няма, гърдите са изпостеляли. Всеки е взел своето от желания от всички разпад на партията-майка-кърмилница. Едни – история, други – слава, осребрена, трети – просто нямат избор и стискат гащите. Четвърти гузно мълчат, стискайки остатъците от “дареното” им.

Наивните, честните, непрактичните, идеалистите просто измират.

Най-естественото убеждение на жителите на една бедна, небогата територия – лявото, социалното е полу-живо, главно театрално живо. Да си ляв е срамно.

Равносметката – една издухана държава, изгонила по другите земи близо два милиона свои граждани, разрушена икономика, липса на елементарна перспектива за бъдещето и разбира се, рояка от децата на лейтенант Шмид, вече лидери по партиите.

Лидерство, визия – не! Телевизия – от сутрин до вечер.

Столовете със златното покритие са проверени и отворени. Столовете се оказаха китайски, сив внос – по 5$ парчето.

Пирът свършва. И келепирът, тоже.

Залата опустява.

This entry was posted in Uncategorized by Jurii Jordanov. Bookmark the permalink.

About Jurii Jordanov

Винаги съм мечтал да пиша. И никога не ставаше освен позната младежка графомания, произвела доста стихове и останали живи и днес в едни пожълтяли листове. После животът ме подкара в своя коловоз - и от инжинер, после програмист, станах търговец на своя труд, а сега - "капиталист", ерго - сам отговарящ за себе си и за няколко десетки съдби на моите служители. Писането остана желание до момента, в който през 2013, България се събуди. Вярно бе и е "колкото-толкова", но се събужда и днес. Има една мисъл на Джакомо Леопарди, писал и мислил за хората и поведението им през XIX век, която най-добре описва това, което си мисля, че е най-важното в живота ни - Истината. Най-мразени са винаги тези, които са искрени и наричат нещата с техните имена. Това е непростим грях за човешкия род, който мрази не толкова злосторника или самото зло, колкото този, който го назовава.. Така че злосторникът често получава богатство, почести и власт, а назовавалият го е качен на бесилото, защото хората са винаги готови да понесат всяко нещо от другите или от Небето, стага то да им е било спестено на думи.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

You may use these HTML tags and attributes: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>