Сюжет за сюнети

 

 

 

Българската действителност, дори в орязания си вид на “анонсираните (си) новини” е пълна със сюжети. Но не й липсват и публични сюнети – масови обрязвания, които патриотизмът тихо не обича, но пък консумира богато под формата на новини.

Ако недай Боже се замислим, при цялата непосилност на задачата, ние трябва да сетим за простата, известна формула хляб и зрелища.

След волните изпълнения на ненужната руска кукла, щастливо уловени от професионализма на българските новинари, ние трябва да си помислим – на какво заприличаха изборите и процедурите им в очите на гласувалите съвестно, без енергизиращи шотове или анти-депресанти, мерени и с числа?

Да погнусиш честните, наивните, каузалните е постоянна задача, която е валидна, явно, и днес. А високо мототивираните да гласуват да бъдат (само) партийните фенове и контролираното “паство” от роби и слуги?

Какво ли скри разпукването на матрьошката, свалена от употреба, докато правеше театралните (“си”) жестове в театралната академия? Кой “невидимо” замести фигурата днешен шут с по-сериозни, улегнали, “независими”, но руски патриоти, обичащи горещо България, но пък и вечната дружба?

Кой пожела и кой случи атаката на сърверите на ЦИК? Може ли държава, живееща в Европа да няма структура, опазваща нейната кибернетична сигурност? Има ли някой овластен, който да осъзнава, че “хибридната война” освен наскоро излезло в публичността понятие значи и реална опастност за сигурността на държавата ни, която колкото и мъчително да прозрява факта живее във все по-свързан свят?

Тихата съпротива срещу модерността, която е перманентно местно състояние, просто проведе пред очите на що годе зрящите истински акт на анти-проганда срещу електронното ни бъдеще. Това, че всички големци се тупат в гърдите и се борят да докажат (пред местните главно), че сме отново “нация техническа”, че сме хъб на свръх-модерна иновативност, не променя фактите. Но и това разсъжение е обрязано от новините.

На нас ни дай емоции, страсти, душевни бушони, а времето да върви. То си знае работа. Илюзията, че светът, който обитаваме, видян през новините, пропуснати до масовото съзнание, е илюзия с изтичащ срок на годност. Битката да откраднеш времето, подвърляйки мантрата “времето е наше”, е нелеп опит да превърнем България в развъдник на минало.

Мисълта, че мумифицирането на времето, през живи мумии и митологична реалност, е гарантирано древна.

Не е до четени книги, не е до сложна менталност – светът е друг. Всичко се вижда, видимо е за пожелалите да напуснат кубчето на своя днешен илюзорен (иопасен) комфорт. Тоя, старият свят почина.

Евтаназия на разума и човешкото никога не имало и никога няма да има. Разбралите простота на това са утрешните победители, другите, неверниците, са о бозе почивши, уж живи.

This entry was posted in Uncategorized by Jurii Jordanov. Bookmark the permalink.

About Jurii Jordanov

Винаги съм мечтал да пиша. И никога не ставаше освен позната младежка графомания, произвела доста стихове и останали живи и днес в едни пожълтяли листове. После животът ме подкара в своя коловоз - и от инжинер, после програмист, станах търговец на своя труд, а сега - "капиталист", ерго - сам отговарящ за себе си и за няколко десетки съдби на моите служители. Писането остана желание до момента, в който през 2013, България се събуди. Вярно бе и е "колкото-толкова", но се събужда и днес. Има една мисъл на Джакомо Леопарди, писал и мислил за хората и поведението им през XIX век, която най-добре описва това, което си мисля, че е най-важното в живота ни - Истината. Най-мразени са винаги тези, които са искрени и наричат нещата с техните имена. Това е непростим грях за човешкия род, който мрази не толкова злосторника или самото зло, колкото този, който го назовава.. Така че злосторникът често получава богатство, почести и власт, а назовавалият го е качен на бесилото, защото хората са винаги готови да понесат всяко нещо от другите или от Небето, стага то да им е било спестено на думи.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

You may use these HTML tags and attributes: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>