Заложници

 

 

 

Заложници на “демокрацията” – нима не са това хората, пожелали да участват в изборите като длъжностни лица?

Преди близо 20 години бе същото – изживял съм го. Това са ужас и безсилие, които почувствах тогава в залата с име “Универсиада”. Незабравим спомен на тяло без душа, мисъл без дъх и много ниски страсти. Бе фестивал, но времето бе друго – ГСМ-те тежаха по килограм и тях ги имаха маститите бизнесмени от първата реколта и слугите им с дебелите вратове.

Днес, почти четвърт век по-късно, същата сцена се случва във века на комуникациите, свързаността и обмена на информацията, номериран като XXI-ви, но ние живеем в същия филм, в който човекът е бурма, анонимен, безличен, а явно и ненужен детайл от пейзажа…

Това не е нашата България, която е враждебна към човека в чието име уж ставало всичко. Ценности, мантри, усвоявания, успехи – нима тези думи имат смисъл когато изборите са превърнати в арена на оживяващи опълченци на демокрацията?

Коя ли ще бъде следващата група наивници, които ще пожелаят да бъдат част от изборния процес по комисиите на следващите избори? Гарантирано днешната порция заложници няма да ги има там, в армейската зала.

This entry was posted in Uncategorized by Jurii Jordanov. Bookmark the permalink.

About Jurii Jordanov

Винаги съм мечтал да пиша. И никога не ставаше освен позната младежка графомания, произвела доста стихове и останали живи и днес в едни пожълтяли листове. После животът ме подкара в своя коловоз - и от инжинер, после програмист, станах търговец на своя труд, а сега - "капиталист", ерго - сам отговарящ за себе си и за няколко десетки съдби на моите служители. Писането остана желание до момента, в който през 2013, България се събуди. Вярно бе и е "колкото-толкова", но се събужда и днес. Има една мисъл на Джакомо Леопарди, писал и мислил за хората и поведението им през XIX век, която най-добре описва това, което си мисля, че е най-важното в живота ни - Истината. Най-мразени са винаги тези, които са искрени и наричат нещата с техните имена. Това е непростим грях за човешкия род, който мрази не толкова злосторника или самото зло, колкото този, който го назовава.. Така че злосторникът често получава богатство, почести и власт, а назовавалият го е качен на бесилото, защото хората са винаги готови да понесат всяко нещо от другите или от Небето, стага то да им е било спестено на думи.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

You may use these HTML tags and attributes: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>