О(с)тровно тежко представление

 

 

 

България, погледната отвън, без всякакви емоции или предубеждения, изглежда меко казано странно. Ако един чужденец пожелае да разкаже какво е видял по медиите, чул е с ушите си или видял с очите си в тази древна страна, и в която е гостувал, той просто ще бъде затруднен да намери думите. От никакъв текст, прочетен предварително, той не е бил подготвен за такава истинска, голяма изненада. Страната била член на ЕС, била и член на НАТО, това било със сигурност сигурно.

Вероятно разпитвайки местни, които говорят езика му, чужденецът ще научи, че всички – от портиера – до министъра в частен разговор са отвратени, потресени и погнусени, но “нямат избор, тук е така” и продължават, а гостът онемява.

Все пак, чужденецът научава, че тук, в тая страна имало избори, комбинирани с някакъв рефрендум. Бил петият в историята на страната, но нямало изгледи да има резултат – едни подскачали до небето, че трябвало, други тихо се опъвали, трети – не знаели защо трябва да има промяна, тук си било добре.

В избори, които са местни е подмушнат въпрос за електронно гласуване, и за които се знае, че винаги гласуващите са по-малко, резултатите се обработват като в страна, изградена от племенни съюзи. В залата, която е армейска арена по име е станала армейска сцена с припаднали и стискащи чувалите с бюлетините – така като била традицията от ранните периоди на историята на тая страна. Но тук било така винаги и традициите го повелявали.

Сайтът на местната главна избирателна комисия, наричана ЦИК, прИпада “демонстрационно”, никой не коментирал факта, местните продължавали все напред. А институциите били онемяли, но и това било традиция. Това бил местния административен стоицизъм, било и традиция, така повелявали местните правила, които се оказват неписани, но спазвани – земята била древна.

ПР-ът на правителството и министър-председател едновременно го нямало в страната. И цялата въздушна конструкция се спуква от тежкото преставление, което не е тежко престъпление към тая много местна държава, която май провеждала местни избори.

Малък депутат, с побелели преждевременно коси, с косата на смъртта, коси другите новини. Чужденецът знае – светът живее в постоянна тревога, бежанци, война, кризи, но в тая страна е сякаш друго времето. Тук всичко е просто така устроено, че животът на местните е толкова местен, че те дори не знаят, че имало друг свят.

Чужденецът онемява – всъщност той разбира накрая – страната, в която той гостува била остров, част от континент. Остров с друго историческо време, нищо че всичко изглеждало уж модерно.

Тук просто било друг свят, който вероятно е представление, подготвено за чужденеца.

This entry was posted in Uncategorized by Jurii Jordanov. Bookmark the permalink.

About Jurii Jordanov

Винаги съм мечтал да пиша. И никога не ставаше освен позната младежка графомания, произвела доста стихове и останали живи и днес в едни пожълтяли листове. После животът ме подкара в своя коловоз - и от инжинер, после програмист, станах търговец на своя труд, а сега - "капиталист", ерго - сам отговарящ за себе си и за няколко десетки съдби на моите служители. Писането остана желание до момента, в който през 2013, България се събуди. Вярно бе и е "колкото-толкова", но се събужда и днес. Има една мисъл на Джакомо Леопарди, писал и мислил за хората и поведението им през XIX век, която най-добре описва това, което си мисля, че е най-важното в живота ни - Истината. Най-мразени са винаги тези, които са искрени и наричат нещата с техните имена. Това е непростим грях за човешкия род, който мрази не толкова злосторника или самото зло, колкото този, който го назовава.. Така че злосторникът често получава богатство, почести и власт, а назовавалият го е качен на бесилото, защото хората са винаги готови да понесат всяко нещо от другите или от Небето, стага то да им е било спестено на думи.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

You may use these HTML tags and attributes: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>