Новия “Голям взрив”

(попътна бележка)
Забелязвам една всеобща и се по-очевидна тенденция в света около нас.
Добрите хора стават по-добри и състрадателни, лошите – по-лоши и повече егоистични. Териториите на хората с принципи, следващи правилата, се раздалечават от мътната, сивата зона на “принципа” тук е така.
Не искам да драматизирам, но виждам и ескалация – скоростта на разбягването на световете след този неотбелязан нов “Голям взрив”, сякаш расте. Вероятно, астрономите не виждат промените в небето в такива размери.
Всяка група има своите основания да е убедена, че е права в делата си.
За “компенсация” на това все по-видимо разделение, делата на последователните вървят напред, а на гъвкавите “гимнастици”, хората с характер синтетичен каучук – става все по-зле.
И за да няма съмнение или двусмислия в размислите на двете групи една за друга и за общия ни свят – само чуйте езика, използваните думи, средствата през които въпросните “добри” и “лоши” се изразяват.
Просто е възхителна свободата на откровеността и огледалния “й” образ – сервилната “любезност” на сестрицата й, “откровеността”.
Сякаш всички пожелаха вкупом да си признаят, че е уморително да бъдеш различен от този, който си всъщност. А и тежестта на дълго носените маски от многото венециански карнавали, фалшиви копия на оригинала, взе да става непосилна за отмалялите ръце на двуличието.
И всеки продължава напред – към точка, която едва ли знаем днес, но която със сигурност се нарича промяна.
This entry was posted in Uncategorized by Jurii Jordanov. Bookmark the permalink.

About Jurii Jordanov

Винаги съм мечтал да пиша. И никога не ставаше освен позната младежка графомания, произвела доста стихове и останали живи и днес в едни пожълтяли листове. После животът ме подкара в своя коловоз - и от инжинер, после програмист, станах търговец на своя труд, а сега - "капиталист", ерго - сам отговарящ за себе си и за няколко десетки съдби на моите служители. Писането остана желание до момента, в който през 2013, България се събуди. Вярно бе и е "колкото-толкова", но се събужда и днес. Има една мисъл на Джакомо Леопарди, писал и мислил за хората и поведението им през XIX век, която най-добре описва това, което си мисля, че е най-важното в живота ни - Истината. Най-мразени са винаги тези, които са искрени и наричат нещата с техните имена. Това е непростим грях за човешкия род, който мрази не толкова злосторника или самото зло, колкото този, който го назовава.. Така че злосторникът често получава богатство, почести и власт, а назовавалият го е качен на бесилото, защото хората са винаги готови да понесат всяко нещо от другите или от Небето, стага то да им е било спестено на думи.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

You may use these HTML tags and attributes: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>