“Да” вместо The-то на статуквото

 

 

 

Има нещо символично в неделните комбинирани избори. Има и нещо дълбоко иронично в родилата се комбинация, от намай къде промоция, на демокрацията 2 в 1.

В неделя ние имаме шанс да кажем едновременно “Сбогом” и “Здравей”, резвайки с волята си безкрайната лента на едно дълго, сякаш безкрайно Deja-Vu, което ни е гарантирано с едно неделно “Не!” на промяната.

Тези местни избори, разказани ни от кандидатите за местна слава, през своите образи, стила на кампанията и стотиците достигнали до публичността свои гротески са края на един 26 годишен епизод от историята на многострадалната българо-съветска версия на демокрацията.

Карикатурността, липсата на идеи, подборката на лицата и буфо-синхронизма на играните, но не преживяни, от артистите епизоди, само засилват нашето убеждение, че сме участници или зрители на любителска постановка.

Дълбоката интелектуална немощ, буквално немотия в познанията, човешкото и висините в презрението към слушателите, изказано през думите на обговорите намеренията си, само завършва, слага поантата на един театър на дирижираното любителско начало в Българската политика.

От другата страна, точно в неделя, ние за първи път ще имаме шанс за плах опит да стъпим в територията на бъдещето на изборните технологии.

Наистина, животът е кисел и сладък едновременно. Въпрос на поглед, гледна точка и на вкусови рецептори. Въпрос на способност да осмислим картината, която не обещава да става по-проста. Напротив.

Дори само като опит, гласуването за промяна на технологията, през която ние избираме, е успех. Мъчителен, проточен като въже между пропастта сред която висим – между миналото, което все не си тръгва и бъдещето, което все се мержелее някъде – едни го виждат, живеят в него даже, а други едвам посмяват да го помечтаят.

В неделя всички ние, Българите, пожелали да живеем поне като в една средстатистическа Европейска страна, трябва да гласуваме с “Да!” на референдума – едно наше прощаване с миналото, което днес ни е поставило в дъното на всички класации, заобикаляни от инвеститори, трудно навестявани от чужденци.

Нашият избор ще помогне не само на нас, той ще помогне и на онези, които са роби или крепостни, и притиснати от контролираната фино немотия, продават гласа и живота си за 20 или 50 евро.

България и Българите заслужават своето бъдеще, което не е копие на днешната наша действителност!

Нека нашето “Да”-то измести в неделя The-то на дебелото статукво.

This entry was posted in Uncategorized by Jurii Jordanov. Bookmark the permalink.

About Jurii Jordanov

Винаги съм мечтал да пиша. И никога не ставаше освен позната младежка графомания, произвела доста стихове и останали живи и днес в едни пожълтяли листове. После животът ме подкара в своя коловоз - и от инжинер, после програмист, станах търговец на своя труд, а сега - "капиталист", ерго - сам отговарящ за себе си и за няколко десетки съдби на моите служители. Писането остана желание до момента, в който през 2013, България се събуди. Вярно бе и е "колкото-толкова", но се събужда и днес. Има една мисъл на Джакомо Леопарди, писал и мислил за хората и поведението им през XIX век, която най-добре описва това, което си мисля, че е най-важното в живота ни - Истината. Най-мразени са винаги тези, които са искрени и наричат нещата с техните имена. Това е непростим грях за човешкия род, който мрази не толкова злосторника или самото зло, колкото този, който го назовава.. Така че злосторникът често получава богатство, почести и власт, а назовавалият го е качен на бесилото, защото хората са винаги готови да понесат всяко нещо от другите или от Небето, стага то да им е било спестено на думи.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

You may use these HTML tags and attributes: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>