Анабиотично

 

 

 

След всичките шеги и подигравки, които получава министъра на здравето и болестите, единственият прост извод е сякаш: Москов едва сега започва да осъзнава безсилието си, но продължава напред, длъжен е.

И ако в първите месеци след началото на мандата, той имаше възможност да разказва за намерения, днес (не)очакваната от публиката реформа иска своето. Иска (поне) фойверки.

Ако Москов искаше искрено да направи нещо, той трябваше да признае, че цялото здравеопзаване в днешната си уродлива, и приличаща на тази в Русия, форма и организация е заченато с грях. Тази история има давност от поне две десетилетия и е част от кривата версия на българския капитализъм, в който всеки успял да се докопа до публичните и баззащитни (!) блага и активи бързо се окопа, превръщайки придобитото в крепост, за чието “превземане” се плаща в условията на монополни, определяни от завоевателя, цени.

Днешното българско здравеопзаване не прави изключение от цялата местна картина – всеки окопал се експлоатира своята “изключителност”.

Метастазите на заченатият в грях капитализъм не спират да прогресират в тотален обществен сепсис. Признанието за истинския размер на пораженията над колективния ни живот, съвсем не само в здравеопзаването, едвам сега започват. Не от внезапен прилив на откровеност или реформаторски напъни, обладали широките народни маси, а от простите и буквално летящи за зрящите процеси на осмисляне у всички що годе модерни, в комбинация с растящото отсъствие на “летящи” пари.

Монополното здравеопазване ражда и ще ражда монополно ниско качество и монополно високи печалби за обладалите го. Впрочем – монополизмът е разпознато опасен отдавна от света.

От другата страна – безсилните болни плащат по тарифите, по-оправните търсят изход в чужбина, тъй както децата търсят доброто образование не в България. Невидимо (и учудващо!), пожелалите да бъдат живи плащат под масата много повече от растящите публични разходи за (здраве)опазване на животите си. А съчувстваме на животните, затворени в клетките на зоопарка…

Животните в клетки – ние свободни…

Но въпреки описаните факти, животът продължава и човешката природа, която е винаги търсеща доброто, развитието и живее заради вечната и близка ни винаги надежда и вяра в бъдещето, взема невидимо “своето”. Някъде, невидимо за новините или луксозните им части с напомпан оптимизъм, има факти, които са видими. Видими за онези, които мислят и могат да разбират живота на “анонимния”, тоя дето го няма в новините, буквално и метафорично.

Все повече хората осъзнават силата на стотинката, която дори не само символно става все по-важна. Този процес не подлежи на контрол или внушения – въпреки всички усилия на медиите да приспиват сетивата, хората осъзнават, че малкото, което имат е тяхната сила.

Вероятно и вие забелязвате, че в света на “мравките”, на “малките” хора, там където публичното двуличие не работи, има съществена промяна – хората, които управляват сами живота си, са вежливи, все по възпитани и се стараят, без да прекрачват мярката на доброто възпитание.

И ако се върнем отново при Москов – той ще отмине – както всеки лекар, непотърсен никога пак от оживялите пациенти, но пожелал за последно да лекува симптомите, а не причините.

Всяка гурелива театралност е без публика.

Истинските, добрите, тачените лекари са тези които разкриват цялата истина за болестта на пациента.

Медицината събира в себе си логиката на живота – здраве може има ако има профилактика и честни, мислещо лекари, които някога носеха името доктори. Сигурно и днес са доста, но са дълбоко нелегални за публичността.

На тези доктори им казваха и им казват “Здрасти, докторе” и това бе най-голямата им награда. Зная, че това време няма да се върне, не плача по него, но зная, че умът, честността, “наивната” способност да мислиш и за другите, мислейки за себе си – ще се върне пред очите на всички. Зная, че доброто не е спряло да бъде живо и здраво, въпреки нелегалността си или сладникавото, дирижирано свое днешно “представителство”. Зная, че на-човешкото е да обичаш, да бъдеш обичан, да помагаш, да даваш, а не да трупаш като мишок.

Зная, че доброто е по-заразяващо от всяка пандемия на злото. Зная, че доброто е нелечимо.

Вечна анабиоза няма.

P.S.: Анабиозата (на гръцки: ἀναβιω, връщане към живот) е състояние на почти пълно, но обратимо прекратяване на жизнената дейност. От него огранизмът може да излезе при определени условия и да се върне към интензивен живот.

Счита се, че състоянието на анабиоза е открито през 1701 г. от холандския биолог Антони ван Льовенхук. Терминът “анабиоза” е предложен през 1873 г. от немския учен Вилхелм Прейер в негово изследване на временното прекратяване на жизнената дейност.

This entry was posted in Uncategorized by Jurii Jordanov. Bookmark the permalink.

About Jurii Jordanov

Винаги съм мечтал да пиша. И никога не ставаше освен позната младежка графомания, произвела доста стихове и останали живи и днес в едни пожълтяли листове. После животът ме подкара в своя коловоз - и от инжинер, после програмист, станах търговец на своя труд, а сега - "капиталист", ерго - сам отговарящ за себе си и за няколко десетки съдби на моите служители. Писането остана желание до момента, в който през 2013, България се събуди. Вярно бе и е "колкото-толкова", но се събужда и днес. Има една мисъл на Джакомо Леопарди, писал и мислил за хората и поведението им през XIX век, която най-добре описва това, което си мисля, че е най-важното в живота ни - Истината. Най-мразени са винаги тези, които са искрени и наричат нещата с техните имена. Това е непростим грях за човешкия род, който мрази не толкова злосторника или самото зло, колкото този, който го назовава.. Така че злосторникът често получава богатство, почести и власт, а назовавалият го е качен на бесилото, защото хората са винаги готови да понесат всяко нещо от другите или от Небето, стага то да им е било спестено на думи.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

You may use these HTML tags and attributes: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>