Как го правят германците

(Една притча, която е и скандал)

 

 

Много бих искал повече българи да разберат какво всъщност стана и ще става в скандала “Фолксваген”.

За шепа дни пред света германският елит изнесе открит урок пред всички как, когато си хитрувал, лъгал или поспестил истината, ти си длъжен да се извиниш открито, публично. Но не през думи, димни завеси, като оня океански октопод, който пуска мастило, за да подведе врага, а като честно признание.

Признанието, което светът разбира само през действия.

Винаги когато чета новините от света ги “превеждам” на български език.

Четейки новините от Германия (и не само) по повод скандала “Фолксваген”, ние разбираме (за кой ли път), че България и публичността й имат да изминат един доста дълъг път до тази привидна Германска “простота” в действията.

Трябва да си пораснал, трябва да си голям, за да можеш да кажеш простото „Сгреших” – и да се оттеглиш.

Но се иска да си свободен, мислещ и дораснал на отговорността, която всяка публична позиция носи.

Понякога новините разказват притчи за онези, които могат да ги четат.

Всъщност, животът е една безкрайна притча, низ от уроци. Уроци, за тези които могат да сричат или четат по азбуката на самоуважението и зачитането на правото на другия. Азбуката, в която глупаци няма, а главният герой във всеки живот – ние, всички, имаме права, но и задължения. Задължения към другите.

Те, видимите и невидимите от очите ни.

Инак историята е проста – “Фолксваген” се объркали нещо и си сменят бързо СЕО-то Мартин Винтеркорн. И продължават напред, разбира се.

P.S. Текстът бе публикуван първоначално на сайта webcafe.bg http://www.webcafe.bg/webcafe/onya-deto-ne-go-triyat/id_277197094_Kak_go_pravyat_germantsite

This entry was posted in Uncategorized by Jurii Jordanov. Bookmark the permalink.

About Jurii Jordanov

Винаги съм мечтал да пиша. И никога не ставаше освен позната младежка графомания, произвела доста стихове и останали живи и днес в едни пожълтяли листове. После животът ме подкара в своя коловоз - и от инжинер, после програмист, станах търговец на своя труд, а сега - "капиталист", ерго - сам отговарящ за себе си и за няколко десетки съдби на моите служители. Писането остана желание до момента, в който през 2013, България се събуди. Вярно бе и е "колкото-толкова", но се събужда и днес. Има една мисъл на Джакомо Леопарди, писал и мислил за хората и поведението им през XIX век, която най-добре описва това, което си мисля, че е най-важното в живота ни - Истината. Най-мразени са винаги тези, които са искрени и наричат нещата с техните имена. Това е непростим грях за човешкия род, който мрази не толкова злосторника или самото зло, колкото този, който го назовава.. Така че злосторникът често получава богатство, почести и власт, а назовавалият го е качен на бесилото, защото хората са винаги готови да понесат всяко нещо от другите или от Небето, стага то да им е било спестено на думи.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

You may use these HTML tags and attributes: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>