Усмирителна риза за Сириза след днешните избори

 

 

 

С победата на Сириза на преждевременните парламентарни избори в Гърция, гърците доказват, че дори малките, профилактични горчиви чаши не помагат. И тъй като пиенето на екс е характерно за истински пристрастените към алкохола, лечението продължава с нова, по-малка доза от горещ политически пунш, известен и като популизъм.

Гърците пътуват към проумяването на факта, че филмът с неплатените сметки, независимо генезиса на дълга, продължава.

Най-логичният, рационален резултат би бил съставянето на “правителството на националното спасение” – Сириза с Нова демокрация.

Победителят Ципрас свободни ходове няма – всички проверки бяха извършени по пътя до днешния резултат. На следващите избори Сириза ще трябва да се яви дори без ризата, която избеля и похаби само за година.

Фактът на вероятното присъствие на представители на много малки, разпокъсани представителства в бъдещия Гръцки Парламент успява да покаже моментната снимка на гръцката обърканост по пътя към осмислянето и на последната ултра лява, полулистка възможност. Като шлейф от кометата Сириза в Гръцкия парламент ще присъстват, заедно със Сириза и Нова демокрация, други (вероятно) седем партии. Включително анихилиралата се ПАСОК, партията, плод на един стар ляв компромис.

Гърците и Сириза продължават да търсят усмирителната риза за илюзиите около безплатния обяд и са все по-близо до резултата – здравия разум и умереността.

This entry was posted in Uncategorized by Jurii Jordanov. Bookmark the permalink.

About Jurii Jordanov

Винаги съм мечтал да пиша. И никога не ставаше освен позната младежка графомания, произвела доста стихове и останали живи и днес в едни пожълтяли листове. После животът ме подкара в своя коловоз - и от инжинер, после програмист, станах търговец на своя труд, а сега - "капиталист", ерго - сам отговарящ за себе си и за няколко десетки съдби на моите служители. Писането остана желание до момента, в който през 2013, България се събуди. Вярно бе и е "колкото-толкова", но се събужда и днес. Има една мисъл на Джакомо Леопарди, писал и мислил за хората и поведението им през XIX век, която най-добре описва това, което си мисля, че е най-важното в живота ни - Истината. Най-мразени са винаги тези, които са искрени и наричат нещата с техните имена. Това е непростим грях за човешкия род, който мрази не толкова злосторника или самото зло, колкото този, който го назовава.. Така че злосторникът често получава богатство, почести и власт, а назовавалият го е качен на бесилото, защото хората са винаги готови да понесат всяко нещо от другите или от Небето, стага то да им е било спестено на думи.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

You may use these HTML tags and attributes: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>