Когато не си вярваш, идват спасителите и “гурутата”

 

 

 

Като във всяко мътно време, в периоди на безпътица, в териториите, обладани от страхове и обърканост, прииждат спасители, “апостоли”, бизнес “гурута”. Поредният събирач на пари, и раздавач на мечти на тези, които не могат да разберат, че силите са в нас.

Единствено в нас самите са всички богатства. И ако не успееш да го проумееш, ще има да плащаш за това някой да ти разказва за своите небивалици, описващи “чудеса”, случили се някъде далече.

Описани в книгата на този италианец, която той препрочита по 2 пъти годишно за да си спомни какво се е сетил да препише.

Човешката природа е наистина невероятно слаба и силна едновременно. Просто трябва да поискаш да се промениш. Простото желание не достига. Иска се труд, готовност за загуби, които са всъщност уроци, способност да чуеш за опита на истински успелите, онези доказали го през биографиите без празни периоди в датите.

И воля, много воля да поемаш рискове, без страх от възмездието на мнението на околните или “приятелите”.

Търсят се характери, а нв “гурута” или спасители.

Цялата история е най-логичното описание на днешната наша картина. Готови сме да плащаме на псевдо апостоли на проста истина, търсейки основания да отложим промяната или да отложим честния разговор със себе си и света.

Повярвай си – ти можеш! Колко е просто.

This entry was posted in Uncategorized by Jurii Jordanov. Bookmark the permalink.

About Jurii Jordanov

Винаги съм мечтал да пиша. И никога не ставаше освен позната младежка графомания, произвела доста стихове и останали живи и днес в едни пожълтяли листове. После животът ме подкара в своя коловоз - и от инжинер, после програмист, станах търговец на своя труд, а сега - "капиталист", ерго - сам отговарящ за себе си и за няколко десетки съдби на моите служители. Писането остана желание до момента, в който през 2013, България се събуди. Вярно бе и е "колкото-толкова", но се събужда и днес. Има една мисъл на Джакомо Леопарди, писал и мислил за хората и поведението им през XIX век, която най-добре описва това, което си мисля, че е най-важното в живота ни - Истината. Най-мразени са винаги тези, които са искрени и наричат нещата с техните имена. Това е непростим грях за човешкия род, който мрази не толкова злосторника или самото зло, колкото този, който го назовава.. Така че злосторникът често получава богатство, почести и власт, а назовавалият го е качен на бесилото, защото хората са винаги готови да понесат всяко нещо от другите или от Небето, стага то да им е било спестено на думи.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

You may use these HTML tags and attributes: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>