Един делник

 

 

 

Днес е 9.9.2015. Бившият празничен ден на победилата България “революция”.

И заради 9.9.1944 и последвалите датата кървави събития, България е днешната. Страна-жертва, със стотици хиляди попиляни съдби, с милиони пречупени животи, с унищожени лидери по села и градове, със смазана или/и рекрутирана, покорена интелигенция.

С наложени лица на посредственост, примитивизъм, неученост и властващи инстинкти.

71 години по-късно, дори неосъзнавано масово, събитието “победата на пролетариата с решаващата помощ на Съветската армия”, тегне над живота ни – с премълчаните истини, с подменената история, с контролираните фино “свободни” медии, с тръгналите си поне два милиона Български емигранти, потърсили късмета си по земи, далечни или близки, но не български.

Датата 9.9.1944 е оставила следи, които и днес са видими. В душите, в живота, в прекършената (все още) вяра, че можем сами. Без освободители, спасители или назначени херувими.

Днес, 9.9.2015, денят е просто делник. И това е най-добрата новина днес.

This entry was posted in Uncategorized by Jurii Jordanov. Bookmark the permalink.

About Jurii Jordanov

Винаги съм мечтал да пиша. И никога не ставаше освен позната младежка графомания, произвела доста стихове и останали живи и днес в едни пожълтяли листове. После животът ме подкара в своя коловоз - и от инжинер, после програмист, станах търговец на своя труд, а сега - "капиталист", ерго - сам отговарящ за себе си и за няколко десетки съдби на моите служители. Писането остана желание до момента, в който през 2013, България се събуди. Вярно бе и е "колкото-толкова", но се събужда и днес. Има една мисъл на Джакомо Леопарди, писал и мислил за хората и поведението им през XIX век, която най-добре описва това, което си мисля, че е най-важното в живота ни - Истината. Най-мразени са винаги тези, които са искрени и наричат нещата с техните имена. Това е непростим грях за човешкия род, който мрази не толкова злосторника или самото зло, колкото този, който го назовава.. Така че злосторникът често получава богатство, почести и власт, а назовавалият го е качен на бесилото, защото хората са винаги готови да понесат всяко нещо от другите или от Небето, стага то да им е било спестено на думи.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

You may use these HTML tags and attributes: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>