Мравка или Щурчо

 

 

 

България е страната, в която капиталистите са най-чупливите, най-нежните на земята. Уж предприемач значи по света (и у нас) планове, стратегии, мисли във всички възможни сценарии. Да, ама не и тук.

Уж същите предприемачи и работодатели трябва да носят отговорност за съдбата на служителите си, мислейки на едро, в големи категории. Уж трябвало да мислят за развитие, промени, инвестиции. Да, ама е уж.

Това е страната, която правителството и едрите “предприемачи” стачкуват срещу държавния монопол заедно. Това би било новина за малоумни в медиите, намиращи се малко по на запад от нашите земи. Но тук си е сериозна новина. В смисъл, нормална си е. Направо истинска.

Уж светът бил свързан, и те, станалите богати заради труда и интелекта си трябвало да гледат далеч напред, да разбират тендеции, процеси, явления. Да, вероятно е вярно. Вероятно дори го изричат. Но до тук. После нивото на техния предприемачески Дунав става като поточе, и продължават напред, по призива на боксьора.

Като стане наводнение или някой и друг катаклизъм, политиците тръгват като оплаквачки и обдусмани да изслушват хората, които са ударени от стихията. После демонстративно, шумно даряват пари, носят безплатна минерална вода от некои свои извори. Съчувстват пред камери. И до тук.

Като дойде суша, земеделските стопани са жертви, ние им съчувстваме.

Горчивата констатация е, че тук мисленето и моженето, потвърдено с биография, са подменени от говоренето. От словото, което било началото на всичко. Оставаме все като в оная песен, бягайки на място или като във фитнес, тичайки по една пътечка, гледащи екрана на новините.

Та, думите ми са за оная детска приказка за Щурчо и за Мравката. Все по-често си мисля, че във всички Бизнес катедри, драматични ви(с)ши учебни заведения, бълващи ви(с)шисти-икономисти трябва да започват образованието от най-простото. От детските приказки, обяснявайки чинно на бъдещите ви(с)шисти най-близкото на детските им души, устремили се към дипломите. Няма кой да мисли за теб ако сам не си помислиш за всичко възможно, което те дебне. Капитализмът не е вечен успех и неземни ръстове.

Бизнесът не е костюми, скъпи часовници, весели нощи и фондове от Европа.

Да си предприемач по света значи да носиш отговорност, за себе си и за съдбата на другите. Да носиш отговорност за делата си и да си плащаш грешките. Най-накрая, ако ги има са ползите, лукса, похвалите и славата.

А за детските приказки – вероятно са забравени като бабини деветини. Изглежда трябва да се учат като бизнес уроци. Защото всичко най-сложно допира до “простото”. До там я докарахме – да се досетим, че всичко около нас е по детски наивно, а детето – то трябва да се учи.

Мравката или Щурчо не са просто герои от детска приказка, а житейски избори.

Вероятно текстът е много наивен и вдъхновен от средата на наивните жертви на всички, понечили да се правят възрастни и много умни.

This entry was posted in Uncategorized by Jurii Jordanov. Bookmark the permalink.

About Jurii Jordanov

Винаги съм мечтал да пиша. И никога не ставаше освен позната младежка графомания, произвела доста стихове и останали живи и днес в едни пожълтяли листове. После животът ме подкара в своя коловоз - и от инжинер, после програмист, станах търговец на своя труд, а сега - "капиталист", ерго - сам отговарящ за себе си и за няколко десетки съдби на моите служители. Писането остана желание до момента, в който през 2013, България се събуди. Вярно бе и е "колкото-толкова", но се събужда и днес. Има една мисъл на Джакомо Леопарди, писал и мислил за хората и поведението им през XIX век, която най-добре описва това, което си мисля, че е най-важното в живота ни - Истината. Най-мразени са винаги тези, които са искрени и наричат нещата с техните имена. Това е непростим грях за човешкия род, който мрази не толкова злосторника или самото зло, колкото този, който го назовава.. Така че злосторникът често получава богатство, почести и власт, а назовавалият го е качен на бесилото, защото хората са винаги готови да понесат всяко нещо от другите или от Небето, стага то да им е било спестено на думи.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

You may use these HTML tags and attributes: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>