Маугли в света на въпросите

 

 

 

 

Преди години, когато не схващах света в неговата огромност, свързаност и уникална еднаквост на човешката природа, не разбирах колко е просто очевидно всичко и се крие във въпросите, които човек си позволява да зададе. Първо на себе си, а после и на другите, околните, еднаквите като него, независимо от видимата (физическа) различност.

Въпросите, които задаваме са най-големите “предатели” за онова, което ни описва по очевиден, ясен начин като хора и като степен на лична или колективна еволюция, показващи ни нивото на културното развитие на един индивид и едно общество във вечната ни и човешка, присъща ни борба с незнанието и страховете от новото и промяната.

След доста години, днес, сигурно не съм сам в убеждението си, че ние, човеците сме еднакви и единственото, което ни различава е видимото, онова, което очите виждат, но не виждат мислите. Поне на пръв поглед или когато си вечен Маугли в света на чудесата.

Някъде, преди две години, на България й бе наложен въпроса “Кой?”. Сам по себе си важен, но дълбоко безсмислен ако не е зададен с въпросите “Защо?” (стана така) и другия “Как?” (ще се промени към по-добро средата).

Дните, седмиците, годините минават, но тези най-очевидни въпроси ги няма пред нас и България. Ние колективно продължаваме да се мотаем в гората и да търсим трохичките от детската приказка, за която много от търсещите изхода дори не знаят, че я има. А ако я знаят си мислят, че е детска история, история за непораснали, а те пък мъдри, побелели, възрастни знаят, че там, за където ние сме тръгнали, те се връщат (помня тази сентенция от един учител по военно дело в гимназията).

Днес, все по-объркани и питащи се Кой още ние не успяваме да разберем, че и в гората, и в публичния живот дребнотемието е само временна наркоза (и временна трудова заетост за ума) и преместване на проблема от колективните ни мисли, но не и неговото премахване.

Колкото и да си представяме, че нещата ще се оправят от само себе си, а любопитството е детска характеристика, дълбоко ненужно на знаещите всичко, ние се доближаваме до момента, в който въпросите Защо? и Как? ще се превърнат гигантски, но не американски секвои, а заплахи, угрози за колективния ни (и физически) живот.

Мъчително, непризнавайки си, ние ще започнем да разбираме, че този порои от мълчания или подметени истини и незададени въпроси ще започне да ни убива масово – първо през видяното, после – все по-физически и изтриващо ни.

И тогава, загубените в гората на дърветата-дребнотемия, ние ще се събудим пораснали. Естествено такова чудо няма, но със сигурност днешните разказвачи на приказки на недоразвити (ментално) възрастни ще бъдат безсилни да продължават да разказват за провидяните от тях чудеса.

Тогава, зорлем, “набързо” порасналите ще започнат да си задават въпросите, които днес не са ни нужни, непотрени главоболия за вперлите поглед към бъдещето, и не гледащи в краката си. Онези въпроси “Защо стана така?” и “Как да излезем от ямата?”.

Пак тогава, всички ще се ударим по челата и ще се сетим, че знанието и моженето са единствения лек на всяко заболяване, било то и колективно. Ще си погледнем календарите в скъпите или евтини телефони и ще разберем, че странно – датата е принадлежаща на календара на XXI век. Век на познанието, обединените усилия и уж забравената, но вечна, хуманност

Но до тогава има време, на местната спирка и сборен пункт на хората, погледнали към бъдещето не е многолюдно. Поне е невидимо за новините. Но новините не са тези, които виждаме по телевизорите и по сайтовете.

Има един безкрайно невидим свят на “малките и модерни хора”, които са живи и щъкат покрай нас. Точно тези, които си задават въпросите, търсят причините и процесите, гледат света в неговата съвършена и напрегната днес цялост. Хора, чиято природа и съдба им е дала уроците, които са ги направили мобилни не само в телата, но и в мислите сил и в “невидимите” си “малки” дела. Такива каквито са всички нормални, смислени хора по земята, каквито сме и всички ние, Българите. Днес това “никой” не иска да го “види”.

Просто закърнялото и уж забравено човешко качество любопитство ще се събуди “чудодейно”. Онова наше качество, което днес през своето публично “отсъствие” ни прави днешните, обърканите, безсилните, нужните на системата на простите въпроси и още по-простите отговори.

Светът “невидимо” става друг и никога няма да бъде същият – светът на въпросите с ясните отговори или просто реторичните.

“Реториката” на бъдещето, виждана като практикуваната по другите, напредналите страни, не е като нашата, локалната, оная приличащата на епилацията в салоните за красота.

Епилацията и фризирането ще напуснат публичното. Ние, Българите, не сме Мауглита. И никога не били.

Прорастването на всички филизи е винаги невидимо. И това не е новина. Факт е. Засега само научен.

This entry was posted in Uncategorized by Jurii Jordanov. Bookmark the permalink.

About Jurii Jordanov

Винаги съм мечтал да пиша. И никога не ставаше освен позната младежка графомания, произвела доста стихове и останали живи и днес в едни пожълтяли листове. После животът ме подкара в своя коловоз - и от инжинер, после програмист, станах търговец на своя труд, а сега - "капиталист", ерго - сам отговарящ за себе си и за няколко десетки съдби на моите служители. Писането остана желание до момента, в който през 2013, България се събуди. Вярно бе и е "колкото-толкова", но се събужда и днес. Има една мисъл на Джакомо Леопарди, писал и мислил за хората и поведението им през XIX век, която най-добре описва това, което си мисля, че е най-важното в живота ни - Истината. Най-мразени са винаги тези, които са искрени и наричат нещата с техните имена. Това е непростим грях за човешкия род, който мрази не толкова злосторника или самото зло, колкото този, който го назовава.. Така че злосторникът често получава богатство, почести и власт, а назовавалият го е качен на бесилото, защото хората са винаги готови да понесат всяко нещо от другите или от Небето, стага то да им е било спестено на думи.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

You may use these HTML tags and attributes: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>