Изкуството на усвояването

 

 

 

В живота всичко е статистика и стилистика на превода на видяното.

При повече факти наблюдателят или изследователят получава по-обективна, точна и достоверна картина на света, които наблюдава. А при “налична” научна честност – прави верните, обективни изводи за видяното и забелязаните процеси.

Местните избори, заради мащаба на броя избирани лица, позволяват да бъдат наблюдавани без усилия много по-добре фактите и процесите, ставащи около нас и в нас.

Наближаващите местни избори ще бъдат истинско пиршество на разпада сред който живеем. Размяната на лица като футболисти преди сезона, разказите на приказки, надвърлящи богатството на “1001 нощ”, фантастичността на сюжетите, немислими дори преди 6 месеца само допълват безпътицата, в която живеем. И която свикнали, дори срастнали се с нея, трудно проумяваме през делника си.

Най-гротескното в случващото се е, че огромното мнозинство от разказвачите на истории (кандидатите за световна слава) пред ошашавените слушатели-гласподаватели-данъколпатци са хора, които никога не са управлявали пари, не разбират от съвременен бизнес, но пък са специалисти в “изкуството на харченето” на чужди, неспечелени през системен труд, стратегии и сред конкуренция пари.

Родени експерти по “усвояване” на фондове, кредити, траншове. Само си помислете – у-своявам, правя го свое, мое… Тя метафората спи в думичката, която ни пълни ушите и очите от утрин до мрак

Вероятно, именно “ръководени” от неспособността да мислят, те са дали простор на фантазията си, а разказът им за света, които обещават на драгите избиратели е фантастичен, ирационален, завършващ накрая винаги като “Биг Брадър” – свят на дългове, разхвърляне на пари в безумни начинания, щастливи спомоществователи, боя, плочки и руска патьомкинка реалност, преведена на български, през XXI век. “SMS-ите” на бюлетините на изборите са заместени с парите от хазната.

Пулев замести Ванга, но все още не сме разбрали силата на неговото пророчество. Продължаваме напред. Към дъното, за което толкова много (си) говорим.

This entry was posted in Uncategorized by Jurii Jordanov. Bookmark the permalink.

About Jurii Jordanov

Винаги съм мечтал да пиша. И никога не ставаше освен позната младежка графомания, произвела доста стихове и останали живи и днес в едни пожълтяли листове. После животът ме подкара в своя коловоз - и от инжинер, после програмист, станах търговец на своя труд, а сега - "капиталист", ерго - сам отговарящ за себе си и за няколко десетки съдби на моите служители. Писането остана желание до момента, в който през 2013, България се събуди. Вярно бе и е "колкото-толкова", но се събужда и днес. Има една мисъл на Джакомо Леопарди, писал и мислил за хората и поведението им през XIX век, която най-добре описва това, което си мисля, че е най-важното в живота ни - Истината. Най-мразени са винаги тези, които са искрени и наричат нещата с техните имена. Това е непростим грях за човешкия род, който мрази не толкова злосторника или самото зло, колкото този, който го назовава.. Така че злосторникът често получава богатство, почести и власт, а назовавалият го е качен на бесилото, защото хората са винаги готови да понесат всяко нещо от другите или от Небето, стага то да им е било спестено на думи.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

You may use these HTML tags and attributes: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>