Дали някой

 

 

 

Дали някой от Българските политици знае, че от векове политическата и философска мисъл се бори с илюзията, че светът се състои от хора, водени изцяло от алтруистични намерения?

Че най-страшната клопка на идеологията на комунизма е допускането, че хората са водени от изключително благородни цели когато са управлявани или управляват?

Че и в консервативна Англия от векове коментират именно това, осъзнавайки доста рано клопките на всички форми на управление, от времената на Елада, Рим, Венеция?

Дали някои от действащите на сцената е чел книги, описващи човешката природа, разказващи за клопките на човешката ни същност, която е вечно слаба и съблазняваща се лесно когато правилата и наказанията ги няма?

Дали някой от упоменатите е наистина рабрал, че най-големият грях е гордостта? Чувството за изключителност, незаменимост и логичното желание за високо (платено) възмездяване на усилията?

Има ли журналист, който да попита политиците какво значи за тях комбинацията от думи “колективно благо”?

This entry was posted in Uncategorized by Jurii Jordanov. Bookmark the permalink.

About Jurii Jordanov

Винаги съм мечтал да пиша. И никога не ставаше освен позната младежка графомания, произвела доста стихове и останали живи и днес в едни пожълтяли листове. После животът ме подкара в своя коловоз - и от инжинер, после програмист, станах търговец на своя труд, а сега - "капиталист", ерго - сам отговарящ за себе си и за няколко десетки съдби на моите служители. Писането остана желание до момента, в който през 2013, България се събуди. Вярно бе и е "колкото-толкова", но се събужда и днес. Има една мисъл на Джакомо Леопарди, писал и мислил за хората и поведението им през XIX век, която най-добре описва това, което си мисля, че е най-важното в живота ни - Истината. Най-мразени са винаги тези, които са искрени и наричат нещата с техните имена. Това е непростим грях за човешкия род, който мрази не толкова злосторника или самото зло, колкото този, който го назовава.. Така че злосторникът често получава богатство, почести и власт, а назовавалият го е качен на бесилото, защото хората са винаги готови да понесат всяко нещо от другите или от Небето, стага то да им е било спестено на думи.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

You may use these HTML tags and attributes: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>