Необяснимият свят не е справедлив

 

 

 

Когато нещо не ти е ясно започват размисли – в размера на наличната подготовка или интелектуално джапане, сложено в мешката на живота по пътя до момента на размислите.

По културните му казват (викат) когнитивен дисонанс.

По простому – мозъкът не вдява конеца с реалността. Нещо става около нас, настана мъка с вдяването. Главно “лявото”, но пък “дясното” е затруднено.

Губерката на природната интелигентност не лови тънкия конец на реалността около нас.

Левият Ципрас предаде левите идеи и пристана на кредиторите, обръщайки ултра-лявата палачинка в ултра-рестриктивна и единствено възможната за да има нефалирала Гърция.

От другата страна на океана, братът на левият Фидел Кастро, след опростените от Русия милиарди $ (около 20) пристана на САЩ. Сигурно знаете, ЦРУ е провело най-много операции срещу Фидел, брата на днешния творец на новата Кубинска политик със САЩ.

Вероятно помните и факта, че Фидел поздрави Ципрас с “историческата победа на гръцкия народ”. Брат му днес го “предаде” с официална церемония, след 54 годишна битка на Куба и героите от планината Сиера Маестра.

Светът не е справедлив. Особено, Западният.

Супер трудно би ми било, ако бях политик или журналист, със задачата да обясня това на левите си избитатели или читатели.

А пък и светът става все по-необясним. Особено, Западният.

И да си “ляв” е все по-трудно. Каквото и да значи ляво или дясно в тоя свързан свят.

Останалото, “невидимото” са човечността, толерантността, съобразяването ни с другите, с които живеем заедно. И това не е ляво или дясно гледище, а е описание на онези чисто човешки качества на съпричатие и солидарност.

Които пак не са леви, а бяха просто присвоени, откраднати. Оттам е и необяснимостта на “десния” свят за “левите”.

This entry was posted in Uncategorized by Jurii Jordanov. Bookmark the permalink.

About Jurii Jordanov

Винаги съм мечтал да пиша. И никога не ставаше освен позната младежка графомания, произвела доста стихове и останали живи и днес в едни пожълтяли листове. После животът ме подкара в своя коловоз - и от инжинер, после програмист, станах търговец на своя труд, а сега - "капиталист", ерго - сам отговарящ за себе си и за няколко десетки съдби на моите служители. Писането остана желание до момента, в който през 2013, България се събуди. Вярно бе и е "колкото-толкова", но се събужда и днес. Има една мисъл на Джакомо Леопарди, писал и мислил за хората и поведението им през XIX век, която най-добре описва това, което си мисля, че е най-важното в живота ни - Истината. Най-мразени са винаги тези, които са искрени и наричат нещата с техните имена. Това е непростим грях за човешкия род, който мрази не толкова злосторника или самото зло, колкото този, който го назовава.. Така че злосторникът често получава богатство, почести и власт, а назовавалият го е качен на бесилото, защото хората са винаги готови да понесат всяко нещо от другите или от Небето, стага то да им е било спестено на думи.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

You may use these HTML tags and attributes: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>