Летална летучка

 

 

 

Комунизмът (б)е свят на жертвата, на дирижираното щастие и колективните радости и скърби. Всеки (б)е длъжен да се усеща като зависим, неспособен на собствени решения и винаги да намира пристан на естественото си самоизживяване на жертва в стадото, в класата на трудещите се или онази другата под-каста на интелигенцията.

Уж минаха 25 години от това време и онези, на които бе дадено “свише” правото да бъдат “предприемчиви”, знаменосци на промяната и естествено строители на новия капитализъм, след многогодишните си усилия да строят “новия живот” през социалистически методи (тоест без стотинка сметка) се върнаха при корените си, при онова което искрено разбират и могат.

А то е само едно – да си жертва е винаги позиция, роля с далавера. Жертвата събира овациите като клоуна в цирка и като просещия на улицата – стотинките и левчетата Да ревеш като дете е достойно занятие, дори доходно, ако има кой да отръскаш, галейките по кратунката с некоя и друга монетка.

Презряните цигани, онези които мразим колективно и се плашим от тях, правят същото. Открийте разликите – “бате, дай некоя стотинка” не е по-различно от “другарю банкер, дай некой милион за невръщане”.

Има, нема неколко милиона нули разлика. Но пък нулите са си нули, тоест нищо. Нула по нула е равно нула, нали. Знаем го от началното училище, дори да сме станали политици, не сме ги изпуснали тези уроци.

Днес Борът на Българската “журналистика”:от хуманизъм повърна през официозните медии своята съдба на несретник, дете на лошата демокрация. История, представена като “изтекъл запис от леталната летучка”.

Успяхме да се убедим отново в простотата на простото, прозрачността на примитивното “послание”, което винаги работи, лови умовете на другите жертви – вижте ме братя и сестри – “колко съм еднакъв с вас. Живее ми се, дори беден, като вас”.

И всичко това изречено в сградата на получилия я “свише” герой от Пловдив, комунист, социалист, милионер и бивш зоотехник Гергов. Хазяина от екс ЦУМ, чакаш държавническото решение сградата да му бъде откупена – в името на България, разбира се.

Да бяха изключения – с мед да ги помажеш. И бонус масло, на промоция.

В действиетлност ние живеем в гъста гора от борове, ели, смърчове, посадени от упоменатия комунизъм и манталиетата на всепобеждаващата жертва. Неизсечени от бракониерите, случайно останали незасегнати от лошата ръка.

Свят на плачещи слуги на народа, пушещи пури. Доскоро кубински, сега пури от страна с ново Американско посолство в столицата.

Бил си бил тръгна комунизмът. Преходът бил бил свършил. България била пазарна икономика, тук имало демокрация, всеки бил свободен да се изрази.

А ние като жертвите от телевизора или от изтеклите записи трябва да си поплачем заедно. От лошата съдба и от лошите.

Обули терлиците, пантофите, тарлъците и влечките, гледайки и бършещи сълзите в очите с пешкира.

Плача, ридая, събирам пари за пурите и уйскито на новите спасители. И та са хора, “другари и господа”.

This entry was posted in Uncategorized by Jurii Jordanov. Bookmark the permalink.

About Jurii Jordanov

Винаги съм мечтал да пиша. И никога не ставаше освен позната младежка графомания, произвела доста стихове и останали живи и днес в едни пожълтяли листове. После животът ме подкара в своя коловоз - и от инжинер, после програмист, станах търговец на своя труд, а сега - "капиталист", ерго - сам отговарящ за себе си и за няколко десетки съдби на моите служители. Писането остана желание до момента, в който през 2013, България се събуди. Вярно бе и е "колкото-толкова", но се събужда и днес. Има една мисъл на Джакомо Леопарди, писал и мислил за хората и поведението им през XIX век, която най-добре описва това, което си мисля, че е най-важното в живота ни - Истината. Най-мразени са винаги тези, които са искрени и наричат нещата с техните имена. Това е непростим грях за човешкия род, който мрази не толкова злосторника или самото зло, колкото този, който го назовава.. Така че злосторникът често получава богатство, почести и власт, а назовавалият го е качен на бесилото, защото хората са винаги готови да понесат всяко нещо от другите или от Небето, стага то да им е било спестено на думи.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

You may use these HTML tags and attributes: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>