Старт-(п)ъп

 

 

 

Тея горещи дни с един приятел водим огнени спорове с какъв бизнес да ознаменуваме края на нашите фалирали досегашни бизнес начинания. Положението е все по-отчайващо, говорят всички, а ние сме амбициозни, продадохме дълговете великодушно на един-двама социално слаби и ни сърбят ръцете да продължим напред.

След всяко добро, добрият човек иска да прави още добрини за света, и на себе си, разбира се.

Търсим срещата на общо-човешките ценности, с личния успех, ценностите на оживяването и срещата на високия с ниския морал. На пръв поглед, среща, която е невъзможна. Но тъй е било с всички откриватели, когато са правели своите открития, виждайки необикновеното сред всеобщото очевидно.

След дълги дебати, скандали, историчесаки компромиси и след индивидуалните ни катарзиси, ние мъчително изкопахме много земя по масата на преговорите, изпихме не една и две бутилки за здравето на успеха, дето ще дойде и набарахме златната ябълка.

Оная ябълка, дето с едно – две измивания и четири пет продавания ще стане ТИР с ябълки.

Хем спорим, хем гледаме телевизора и най-важното им новините и ни хрумна нещо екзактно казано – брилянтно просто. Ама много просто.

Мине не мине ден и някой от някъде, в телевизора резне лента, викне камери, над всяка крачка над големците дебне по една камера и алчни за мъдростта на откриващите журналисти.

При обстоен размисъл, след поредици от контент-анализ, ние с моя бъдещ съдружник намерихме пътя към свободата.

Много скоро ще чуете на основаването на едно ново АД. АД “Шумен (не тих) труд”.

Основните ни продукти ще бъдат комплект три-цветни ленти, менче, пластмасов здравец (наш патент), питка от гипс, добре оцветена (за многократна употреба), сол и пипер. До тук нищо ново.

Към комплекта (сета) ще приложим и книга (ръководство) с добри, индивидуални, непроизнесени до днес речи за откриване на болница, участът от път от второкласната пътна мрежа, пречиствателна станция от селско значение, спортна зала под открито небе, градинка, паркче, и разбира се, откриване на предприятие на спонсор на кампания (по възможност, предизборна).

Ще предложим и видео с някои технически тънкости около замятането на менчето. Серия от снимки ще разказва за гадателския смисъл на следата от заметната по земята вода.

За дребен бонус към комплекта ще предложим Туутер и Файсбук обслужване. Един бивш (почти забравен) мииниатър даде 50.000, ние ще искаме скромно по 1.000 лева на месец. Умножете по броя на селата и малките градове в България и се сетете колко сме прости с моя приятел.

Съзнателно избягваме да се бутаме при атовете и магистралите, там е друг сегмент на пазара и е зает от старите ПР кучета.

Ние, с моя приятел, като реалисти, ще обслужваме дръзновението на онези 5 – 6.000 селски наместника, получили народната любов, но ненаучили се да говорят и да откриват обекти.

Имам надежда, че това е ключът от пещерата на успеха. Поливам си менчето и откриваме АД-то. И броим кайметата.

А и като се замислим – как да преведем на “езика на практиката” сложния език на пи ара? Как да пратим живота на хората в телевизора в живота на хората от селата? Нали цивилизацията трябва да е разбираемаза всички? Нали алтруизмът е ключът към добруването ни, за което говорим постоянно?

Без цивилизационен превод не става.

This entry was posted in Uncategorized by Jurii Jordanov. Bookmark the permalink.

About Jurii Jordanov

Винаги съм мечтал да пиша. И никога не ставаше освен позната младежка графомания, произвела доста стихове и останали живи и днес в едни пожълтяли листове. После животът ме подкара в своя коловоз - и от инжинер, после програмист, станах търговец на своя труд, а сега - "капиталист", ерго - сам отговарящ за себе си и за няколко десетки съдби на моите служители. Писането остана желание до момента, в който през 2013, България се събуди. Вярно бе и е "колкото-толкова", но се събужда и днес. Има една мисъл на Джакомо Леопарди, писал и мислил за хората и поведението им през XIX век, която най-добре описва това, което си мисля, че е най-важното в живота ни - Истината. Най-мразени са винаги тези, които са искрени и наричат нещата с техните имена. Това е непростим грях за човешкия род, който мрази не толкова злосторника или самото зло, колкото този, който го назовава.. Така че злосторникът често получава богатство, почести и власт, а назовавалият го е качен на бесилото, защото хората са винаги готови да понесат всяко нещо от другите или от Небето, стага то да им е било спестено на думи.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

You may use these HTML tags and attributes: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>