Спор(т)ни бележки

 

 

 

Без да бъда президент на футболен клуб, опазим ме Господ, си мисля, че съдбата на разградските лъвове е повече от логична. Ако за мозък на отбора има човек без душа, резултатът не закъснява.

Психологията, за кой ли път, си устроива шега с патриотизма под формата на балон. И ако тук, на местна почва, надуването е буквално национален спорт, то в чужбина (там са лошите) – игличката на истината пука дебелокожия балон за миг. Нищо лично към футболистите, изтеглили са къса клечка колективно.

Всичко е до душа и до дух на тая земя. Не само до пари. И до интелект, който върви в комплект с душата и ума, защото е странна амалгама и от двете съставки на медикамента, осигуряващ победите и успеха (трайния).

А инак – и Моци, и новия треньор, и трибуната на Моци не помогнаха.

Само да не изгори Моци и да го погнат като единствен виновник за “катастрофата”.

А журналистите какви бЕха – вече не помня, ама май нЕма да говорят с любов за поредния успех на бизнесмена-син на партията и на майка си. И на него му забравих името.

Паметта е ужасно услужлива и изтрива незначителното.

This entry was posted in Uncategorized by Jurii Jordanov. Bookmark the permalink.

About Jurii Jordanov

Винаги съм мечтал да пиша. И никога не ставаше освен позната младежка графомания, произвела доста стихове и останали живи и днес в едни пожълтяли листове. После животът ме подкара в своя коловоз - и от инжинер, после програмист, станах търговец на своя труд, а сега - "капиталист", ерго - сам отговарящ за себе си и за няколко десетки съдби на моите служители. Писането остана желание до момента, в който през 2013, България се събуди. Вярно бе и е "колкото-толкова", но се събужда и днес. Има една мисъл на Джакомо Леопарди, писал и мислил за хората и поведението им през XIX век, която най-добре описва това, което си мисля, че е най-важното в живота ни - Истината. Най-мразени са винаги тези, които са искрени и наричат нещата с техните имена. Това е непростим грях за човешкия род, който мрази не толкова злосторника или самото зло, колкото този, който го назовава.. Така че злосторникът често получава богатство, почести и власт, а назовавалият го е качен на бесилото, защото хората са винаги готови да понесат всяко нещо от другите или от Небето, стага то да им е било спестено на думи.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

You may use these HTML tags and attributes: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>