Мисли от мавзолея на бъдещето

 

 

 

Истинската драма на днешния български “капитализъм” е повсеместната, давеща ни неграмотност и примитивното ни самодоволство. И един силен, радващ “патриотизма” ни, провинциализъм, служещ за хумус на “голямата картина”. Знаем, от детските книжки, чужденците са завоеватели и са опасни за така сложилото се положение, наричано и статукво в последно време.

Всъщност масов български капитализъм, няма. Има виртуална, привидна, реалност, напомняща някаква про-западност, симулираща конкуренция, битки или пазар. Има единствено битка да бъде победено времето на всяка цена и взети парите му с хоризонт на мисълта и плановете – най-много до други ден.

Истински предприемчивите се борят да компенсират средата, която ги мрази и прави живота им “необикновен” с платените от тях данъци. През формалности и условности, непознати по другите, “нормални”, държави, но близки ни, от десетилетия, наши неволи и тегоби.

В България никога не бе пожелано колективно, искрено и публично културата на предприемачеството да бъде повишена или да я има въобще. Историята й напълно прилича на всички програми за присъединяване на ромите към останалите обитаващи територията.

Образованието продължава да чете лекциите си от страници, помнещи разлистването си с наплюнчване от преди десетилетия. Модерност, с носители 60+ годишни дълбоко местни светци на знанието никъде няма. Образованието на България е един музей на себе си.

И мавзолей на бъдещето на България. Музеят, в който живеем днес и се питаме защо става все по-зле и децата ни бягат от земния ни рай.

Неспособността и искреното нежелание на българските “предприемачи” да поддържат цени и ниво на печалбата, осигуряващи им развитие и доходност на предприятията ги кара да мамят клиентите с ниски цени, като червейчета за рибите в язовира или водоемите.

Оттам е и тази абсурдна битка да излъжеш наивника да ти кацне в хотела, защото е най-тънко предлагането, а после да го “цакаш” ежедневно с такса шезлонг, чадър, хавлия, вход за водата.

Същото се случва и на планината – и там цените се формират по същата “логика”, но по-скъпото оборудване на скиорите и “аристократичността” на зимните спортове предопределя като клиенти и аудитория, хора, които са леко по-платежоспособни и мъркащи по-малко от масовата морска публика. И там, на високото, цените са космически и бият Австрийските и Италианските “колеги”.

В дъното на цялата повтаряща се бъркотия, която очевидно е без изход към момента, е миналото, историята на забогатяването на българските курортни предприемачи. Както обичат да казват по-учените – грешката е системна.

Или система, направена от грешки, в името на “строителите на съвременна България”.

Веднъж построили хотелите, те считат, че дългът им към драгите почиващи е приключил и е започнал безкрайния карнавал на стригането на овцете, които са решили да почиват.

Погледнато в мащаба на цялата картинка, България е една недовършена, по-точно незапочната демокрация, в която предприемачеството може да бъде автентично само на ниво мравка. Където оживяването е автентичен сървайвър, живян от стотици хиляди решили да се правят на предприемчиви. Повдигне ли глава някоя пораснала мравка, я чакат мравоедите – администрация, конкуренти, умеещи “едни по-така” можения и започват пътешествията на мравката в света на мравоедите.

Не случайно, успелите в България, винаги търсят бързо изход на чужди пазари, защото тук единствено сигурният доход са държавните поръчки или фондовете. Българската администрация мрази местния предприемач, нищо че флиртува с него пред камери и по телевизорите.

Именно не-автентичния капитализъм (след комунизъм май няма друг, справка Русия) е причината за днешната ни обърканост, загубеност в превода на правилата и повсеместната Андрешковска версия на капитализъм с елементи на всички преминали уж обществени устройства – зрялата социалистическа държава (май имаше такава) и феодални отношения, живеещи съвместно с развития Европейски пазар.

Тези думи не казват нищо учудващо за що годе зрящите на ставащото в България. Едва ли ще учудят и запознатите с развитието на развиващите се държави по света, към които не знаем, че принадлежим по всички класации.

Просто това са бележки на разпада, към който имаме трайна (засега) привързаност. И който в някой все по-близък ден, ще свърши. С най-скъпата цена, която плащат всички народи, учещи се на максимата “защо да е просто, когато може да е сложно”. И винаги по-скъпо и по-ужасяващо от планираното.

Или другата мъдрост “защо днес като може и утре, но може и по-късно”.

“Времето е наше” не е умряло като лозунг, просто си смени потребителите.

За справка на описаното по-горе – съседна Гърция и близка ни Русия.

This entry was posted in Uncategorized by Jurii Jordanov. Bookmark the permalink.

About Jurii Jordanov

Винаги съм мечтал да пиша. И никога не ставаше освен позната младежка графомания, произвела доста стихове и останали живи и днес в едни пожълтяли листове. После животът ме подкара в своя коловоз - и от инжинер, после програмист, станах търговец на своя труд, а сега - "капиталист", ерго - сам отговарящ за себе си и за няколко десетки съдби на моите служители. Писането остана желание до момента, в който през 2013, България се събуди. Вярно бе и е "колкото-толкова", но се събужда и днес. Има една мисъл на Джакомо Леопарди, писал и мислил за хората и поведението им през XIX век, която най-добре описва това, което си мисля, че е най-важното в живота ни - Истината. Най-мразени са винаги тези, които са искрени и наричат нещата с техните имена. Това е непростим грях за човешкия род, който мрази не толкова злосторника или самото зло, колкото този, който го назовава.. Така че злосторникът често получава богатство, почести и власт, а назовавалият го е качен на бесилото, защото хората са винаги готови да понесат всяко нещо от другите или от Небето, стага то да им е било спестено на думи.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

You may use these HTML tags and attributes: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>